Кралят на петрола

Но все пак петролът направи най-силно впечатление на кантора. Останалите отдавна вече бяха престанали да се учудват, а той продължаваше да стои пред потока и с широко отворени очи и също тъй широко зяпнала уста втренчено гледаше във водата. Когато Хобъл Франк го забеляза, той се приближи до него, тупна го с длан по гърба и каза:

— Навярно целият ви човешки разум е блокирал, а? Я се опомнете! Съвземете се и си припомнете, че едно таквоз езеро, пълно с кафе, сигурно ще е много по-хубаво на вкус, отколкото може да се каже за сегашните му съставни части! Ама наистина, изглежда, съвсем сте си глътнали родния език! Ако не сте в състояние да проговорите, то поне се опитайте да изпеете няколко ноти, господин кантор!

При тези думи на музикалния господин му се възвърна способността да говори. Той пое дълбоко въздух и отговори:

— Кантор емеритус, ако смея да ви помоля, господин Франке! Чувствам се някак грандиозно затрогнат. Тази гледка е неописуема. Обзема ме една мисъл, една мисъл ви казвам, която е също тъй грандиозна и неописуема като това езеро.

— И к’ва е таз мисъл, господин емеритикус?

— Емеритус, скъпи приятелю. Добавихте една сричка в повече.

— К’во? Как? Една сричка в повече? Една цяла сричка? Онзи, който ви е метнал тъй, още не е научил дори азбуката. По-скоро ще изчезнат слънцето, луната и звездите, отколкото аз да изговоря една сричка в повече. Мойта сричкова мярка си е винаги у мен. Тя ми е вродена. Постъпвам също като продавача на сливи — по-скоро ще взема една от кантара, отколкото да добавя някоя в повече. Можете да разчитате на това. Исках просто между другото да вметна тази забележка. Но главното, за което говорихме, беше грандиозната мисъл, дето ви е дошла. Мога ли да я чуя?

— Да, на вас ще я кажа, но при условие, че няма да я раздрънкате.

— О, що се отнася до това, можете да сте сигурен в мойта най-голяма дискретизация. Нима мисълта ви е чак толкоз голяма тайна?

— Изключителна! Ако я узнае някой друг композитор, веднага ще я използва за себе си. Нали знаете за моята героична опера, а?

— Да, в дванайсет действия.

— Тъй е. А знаете ли какво ще покажа, какво ще има в тази опера?

— Разбира се, че знам.

— Е, какво?

— Музика ще има.

— Естествено! Това се разбира от само себе си. Имам предвид съдържанието на музиката, а също става Дума относно декора, сценировката.

— Трябва да кажа, че съм се занимавал с какви ли не науки, но тепърва ще й дойде редът на музикалната сценировка. И тъй, продължавайте! К’во ще има в операта?

Канторът приближи устни до ухото на Франк и през свитите си на фуния длани му прошепна:

— Ще представя точно такова петролно езеро.

Франк стреснато отстъпи крачка назад и попита:

— Да не би да искате да кажете на сцената?

— Точно така, от само себе си се разбира.

— Божичко, петролно езеро на сцената, което ще рече върху дъските й! Нима е възможно?!

— Смаяхте се, нали? — тържествуващо попита емеритусът. — И тогава ще ударя в земята дори Бен Акиба (Йозеф бен Акиба (50 — 137) — юдейски учен. Б. пр.).

— Бен Акиба ли? Че к’во общо има той?

— Той твърди, че на този свят нямало нищо ново, ама петролно езеро на сцената още никой не е виждал.

— За езерото и сцената може да сте прав, ама за Бен Акиба сигурно се лъжете.

— Защо?

— Защото обърквате идентични личности. Знаете ли кой е бил онзи, дето е казал, че на тоя свят нямало нищо ново?

— Ами тъкмо този Бен Акиба.

— Не. Ако твърдите подобно нещо, значи не знайте к’во приказвате. Думите „на този свят няма нищо ново“ са казани от Бенджамин Франклин, щото след като изобретил гръмоотвода, минал край една плевня, дето вече отдавна имало поставен гръмоотвод. А Бен Акиба е бил съвсем друг човек, той е персийски пълководец и е победил гръцкия император Граникус в морската битка при Гидеон и Айалон.

— Драги господин Франк, Гидеон и Айалон се срещат в Библията, в книгата за съдиите, където Исус…

— Благоволете да млъкнете! — прекъсна го обиденият Франк. — Къде се срещат си е моя работа, а не ваша. Не ми се бъркайте в мойта наука и аз няма да се бъркам във вашата. Аз как не ви преча да правите к’вото си искате. Все ми е тая дали ще поставите операта си в туй петролно езеро, или пък петролното езеро в операта си. Правете к’вото си щете. Но виж, към Бен Акиба аз имам претенции, той е мой, няма да ви позволя да вземете да ми го композирате.

Франк възмутено му обърна гръб и се присъедини към Дрол, Сам, Дик Стоун и Уил Паркър, които видяха какво правят Винету и Олд Шетърхенд и също започнаха да търсят. Олд Шетърхенд забеляза намеренията им, бързо дотича и ги помоли:

— Мешърс, внимавайте да не унищожите следите! Какво искате да откриете?

— Ще потърсим мястото, където петимата бели са били изненадани и пленени — отговори Хокинс.

— Не можете вече да го намерите. Конете ни са изпотъпкали следите. То е ей там, близо пред входа. Ние искаме да открием нещо друго, далеч по-важно.

— Какво, сър?

— Пещерата, в която, както вече ви разказах, са били скрити буретата с петрол.

— Но тя все ще се намери!

— Съвсем не е тъй лесно, както си мислиш. Онези негодници са заличили дирите изключително умело.