Кралят на петрола

— Не е изключено утре да се стигне до сражение и ние не бива да излагаме жените и децата на подобна опасност. А никак не ми се иска и преселниците да са с нас. Те са неопитни хора и само ще ни пречат. Няма ли да е по-добре да ги оставим тук? Мястото е безопасно и е много подходящо за скривалище.

— В случай че ни предстои битка, моят брат има право. Но какво ще правим, ако ни се наложи бързо да напуснем околността на Глуми Уотър? Може би няма да ни остане време да се върнем до тук и да вземем хората.

— Хмм, да! Наистина може да се очаква, че всяка минута ще ни е скъпа. Опасявам се, че индсманите ще заловят петимата бледолики.

— Винету мисли, че това вече се е случило.

— Тогава би трябвало бързо да тръгнем подир тях, за да ги освободим. Но ако преди това се видим принудени да се върнем, само ще изгубим скъпоценно време. А от друга страна, е опасно заедно с жените и децата да поемем право към езерото.

— Има само един начин да избегнем тази опасност и същевременно да не изгубим време.

— Знам. Един от нас двамата трябва да тръгне на кон още в ранни зори, за да разузнае околността на Мрачната вода.

— Така е — кимна Винету.

— Кой ще се заеме с тази работа? Аз съм готов.

— Не, аз ще я свърша. Моят брат Олд Шетърхенд трябва да остане тук, защото той може да общува с тези хора по-добре от мен. Винету е воин, той ще закриля белите жени и деца, защото така е обещал, но му липсва умението да ги развлича с приказки. Ще тръгна още преди съвсем да се е развиделило. Нека малко по-късно моят брат бавно ме последва с останалите хора. Необходимо е само да язди по дирите ми и тогава в случай на опасност ще се натъкне на моите предупредителни знаци или пък самият аз ще се върна.

Тази уговорка остана в сила. Когато Олд Шетърхенд се събуди на сутринта, апачът беше вече тръгнал. След около час всички потеглиха на път. Уестманите провериха дали оръжията им са в добро състояние, но много внимаваха да не издадат с нещо на преселниците, че ездата през този ден може би щеше да им донесе опасности. Казаха им само да пазят пълна тишина.

Винету се беше погрижил да остави лесно забележими следи. Яздеха по тях бавно, за да му оставят необходимото за разузнаване време, така че едва след почти два часа достигнаха близката околност на езерото. Тогава видяха апача да се задава срещу тях.

— Мътните го взели, това не е добър признак! — обади се Сам Хокинс.

— А аз пък съм тъкмо на обратното мнение — заяви Хобъл Франк. — Сигурно иска да ни каже как стоят нещата. След туй ще знаем вече откъде духа вятърът. Ако не беше дошъл, в кратуните ни щеше да продължава да цари сегашният пълен мрак.

— Не. Ако всичко е наред, той щеше да ни изчака при езерото.

— Я стига си спорил, стари ракуне! Ей сега веднага ще разберем кой е крив и кой е прав.

Ето че апачът стигна до тях. Цялата колона спря и Винету обясни следното:

— Не се върнах, защото ме задържа една опасност, но тя вече отмина. Тръгнах обратно само защото в момента нямаше какво да правя. Нека братята ми ме последват!

Когато неколцина се опитаха да го разпитат, той каза:

— Винету ще говори на самото място, но не и по-рано. Продължиха да яздят. На някои места следите от конниците, минали оттам предишния ден, все още личаха твърде ясно. Само където земята беше камениста, бе необходимо острото зрение на апача, за да различат оставените дири. Така те достигнаха входа на клисурата, водеща към езерото. На това място Винету спря и обясни:

— За да стигнем до Глуми Уотър, трябва да минем през тази къса клисура. Винету претърси всичко наоколо и разбра какво се е случило тук вчера.

Той посочи към планинския склон и продължи:

— Ей там горе са бивакували седем съгледвачи на навахите. Осмият, който също е от техния отряд, е самотният конник, чиято следа забелязахме вчера. Преследвал е белите и докато те са били при езерото, той е довел другите седем воини, за да ги нападнат.

— И това вече станало ли е?

— Да. Белите са били победени. Междувременно дошли трийсетина нихораси и се скрили ей тук, зад тези дървета. Моите братя ясно могат да различат следите им. Изчакали са, докато навахите се върнат от езерото заедно с пленниците си, и после са тръгнали по петите им.

— За да ги нападнат, нали?

— Да.

— А защо не са го сторили още тук? Това място като че ли е специално създадено за нападение.

— Винету мисли по този въпрос, без да намери истинския отговор. Може би по-късно ще открием причината, поради която нихорасите са изчакали. Заедно с пленниците си навахите са свърнали наляво и са навлезли в гората до едно място, където има вода. Там са се разположили на лагер и там са били нападнати от нихорасите.

— Значи е имало схватка и се е проляла кръв?

— Погледът ми никъде не успя да открие нито капка кръв и затова не вярвам да се е състояла истинска борба. Навахите са били толкова изненадани, че са ги вързали навярно, преди още да помислят за съпротива.