Кралят на петрола

— Вярно, че бреговете са обрасли с храсталаци и дървета, но нашите приятели няма как да са избегнали преминаването през поляната и там е могъл да ги забележи всеки човек, застанал близо до водата на отсамния бряг.

— Преди малко нихорасите водиха конете си на водопой. Дано да са свършили вече с тази работа и никой от тях да не се е намирал тъй близо до реката. Отново ще се изкатеря на дървото, за да огледам онова място.

Винету пак се покачил горе, внимателно се взирал минута-две, после слязъл от дървото и казал:

— Край водата не се вижда жива душа и предполагам, че навахите са останали незабелязани.

— Това ме успокоява. Впрочем, след като подслушаме нихорасите, сигурно ще го узнаем. Ако са видели приятелите ни, няма как да не го споменат.

Здрачило се и двамата мъже тръгнали на път, който съвсем не бил безопасен. Отначало виждали на пет-шест крачки пред себе си, но после се стъмнило толкова бързо, че когато наближили Зимната вода, се възцарил мрак, който вече не им позволявал да се осланят само на зрението си, а трябвало да се придвижват и пипнешком, Но тогава им помогнало обстоятелството, че често били посещавали тази местност и я познавали много добре.

Реката Чели течала почти по права линия от изток на запад, а Зимната вода, както вече бе споменато, от юг на север, тоест тя се вливала в Чели под прав ъгъл. Бреговете и на двете реки били доста високи и покрити с гора и храсталаци. От високия бряг до водите на Чели имало около шейсет стъпки. По това годишно време в коритото на Зимната вода само тук-там били останали отделни локви, които ни най-малко не пречели на преминаването й. Близо до устието на Зимната вода теренът бил много каменист, а бреговете толкова стръмни, че не било възможно да се спуснат по тях на кон. Който искал да премине на отсрещната страна, трябвало първо да се изкачи на известно разстояние нагоре по брега срещу течението на Зимната вода до едно място, където двата бряга ставали по-полегати. Там бил единственият удобен брод за прекосяване на реката. Естествено там било удобно и за нападение. Тъй като навсякъде другаде преминаването на отсрещния бряг било невъзможно и човек волю-неволю щял да се види принуден да дойде до това място, било необходимо неприятелят му само да го изчака. Ако засадата не била поставена извънредно несръчно, жертвата неминуемо щяла да падне в ръцете на враговете си, стига само те да имали нужната численост.

Лагерът на нихорасите не бил при този брод. Те продължили да яздят надолу от отсамната страна на реката чак до устието й, където се установили на бивак горе на високия бряг. Но там нямало вода. Онзи, който искал да напои коня си или да си донесе вода, трябвало да се върне към току-що описания брод и да се спусне до дъното на пресъхналото в момента корито на Зимната вода, а после да слезе до устието й, където протича Чели.

Подобно обстоятелство създавало немалко затруднения. Нихорасите щели да имат много по-големи удобства, ако се били установили на лагер долу при самото устие, обаче това не било възможно да стане, без да оставят следи, които нямало да могат напълно да заличат, а тъкмо това трябвало да се избегне.

Толкова за характера на терена, който бил толкова важен и за двете страни.

Тъй като нихорасите лагерували на отсрещния бряг, естествено Винету и Олд Шетърхенд били принудени също да се прехвърлят отвъд пресъхналата река. Когато достигнали високия бряг на Зимната вода, между големите скални късове на срещуположната страна те видели светлината от лагерните огньове, които били запалени там.

— Каква непредпазливост! — обадил се Винету.

— Да — съгласил се Олд Шетърхенд. — Сигурно тези типове са убедени, че сме твърде далеч назад, за да успеем още днес да стигнем до тук.

— А колко лесно навахите могат да забележат огньовете им.

— Тъкмо това ме кара да предположа, че нихорасите са видели навахите, когато прекосяваха поляната. Вече знаят, че враговете им се намират отвъд реката и не могат лесно да се прехвърлят на другата страна.

— Скоро със сигурност ще разберем как стоят нещата, а сега да продължим.

Те се изкачили срещу течението на Зимната вода до брода и там се прехвърлили през реката. После по левия бряг на Зимната вода отново се запромъквали надолу. Колкото повече се приближавали до лагера, толкова по-предпазливи ставали. Прокрадвали се от дърво на дърво, от храст на храст, като избягвали всяко място, което било макар и слабо осветено от лагерните огньове.

След като се приближили толкова, че вече можели да различават отделните човешки фигури, разбира се, съвсем тихо Винету казал:

— Нека моят брат остане тук. Ще изляза от гората и ще се промъкна край лагера откъм откритата му страна, за да видя къде са конете и дали са поставени стражи.

Той изчезнал бързо и безшумно. Изминал около половин час, преди да се върне. Съобщил следното: