Кралят на петрола

Те избрали две достатъчно високи дървета, които се издигали толкова близо едно до друго, че намиращите се в короните им хора да могат да се разбират, без да се налага да си подвикват по-силно. Като отлични катерачи, с бързината на невестулка двамата за миг се озовали горе. Забелязали, че са направили добър избор, защото изгледът, открил се пред очите им, бил повече от достатъчен за тяхната цел. Над върхарите на дърветата, опасали Зимната вода, те можели да виждат надалеч из равнината, ширнала се на отвъдната страна. Тя била съвършено пуста.

— Все още са при Зимната вода — подхвърлил Олд Шетърхенд към близкото дърво на Винету.

— Да, не са продължили по-нататък, защото иначе трябваше да ги видим някъде в степта — отговорил апачът. — Нека моят брат извади далекогледа си.

По време на всичките си скитания Олд Шетърхенд носеше със себе си силен далекоглед. Обикновено той се намираше в кобура на седлото му, но малко преди да остави коня си на Ши Со, той го взел със себе си. Насочил го към храсталаците край Зимната вода и няколко минути останал неподвижно, седнал на клона. После свалил бинокъла от очите си и уведомил апача:

— Там са. Далекогледът приближава храстите почти пред самия теб. Нихорасите са се разположили на лагер откъм другата страна на гъсталака в непосредствена близост до Зимната вода. Току-що връщат конете си от водопой откъм реката Чели.

— Ще можем ли да ги подслушаме?

— Сега не, сигурно по-късно, след като се стъмни.

— Моят бял брат има ли желание да го направим?

— Естествено! Ако можеш да чуеш за какво разговарят враговете ти, това винаги е от полза.

— Тогава да изчакаме, докато се стъмни, и да се промъкнем до лагера им.

— Добре, но няма да чакаме на дърветата, а ще слезем долу. На земята е по-удобно.

Той се наканил вече да се спусне от дървото, когато дочул учуденото „уф!“ на апача.

— Видя ли нещо моят брат Винету? — попитал го той.

— Да.

— Какво?

— Конници.

— Къде?

— Отсреща на другия бряг. Една дълга верига от ездачи, проточила се покрай дърветата. Нека моят брат почака, докато отново се покажат. Скоро ще излязат на онази тясна поляна, която се намира точно срещу нас.

Двамата съгледвачи зачакали със затаен дъх. Най-напред се появили двама самотни конници. Били индианци. Прекосили поляната в галоп и започнали да претърсват храсталаците. После единият се върнал малко назад и махнал с ръка. Не били открили нищо подозрително.

— Нека моят брат вземе далекогледа си. Може би ще успее да различи лицата им — казал Винету.

Олд Шетърхенд послушал съвета му и насочил бинокъла към откритото място. След знака на съгледвача останалите индианци излезли от гъсталака и се проточила дълга върволица от ездачи, чиито лица били покрити с цветовете на войната. Затова ловецът не можел да ги разпознае, но въпреки това много от фигурите му се сторили познати. В края на колоната имало двама конници и той веднага разбрал кои са те — Нитзас-ини и неговата бяла скуоу, чието лице естествено не било покрито с бои. След като изчезнали сред храстите от другата страна на поляната, апачът се обадил:

— Това са воините на навахите, едва ли съществува друга възможност. Тъй като разстоянието е доста голямо, не успях да ги различа, но ми се стори, че в края на колоната яздеше жена. Моят брат можа да види с далекогледа си всичко по-добре. Позна ли някого?

— Да. Най-отзад яздеха Нитзас-ини и жена му.

— Значи, както и предполагах, са навахите. Сигурно са лагерували долу при устието на реката. Защо ли са напуснали бивака си?

— И защо яздят отсреща по десния бряг?

— Да, това е странно. Та нали знаят, че нихорасите трябва да се търсят откъм тази страна на реката, където се намира и тяхната територия.

— Да не би да са били подведени от някоя лъжлива вест?

— Това е не само възможно, но и доста вероятно.

— Тогава се налага да си зададем въпроса, кой ли им е донесъл тази вест.

— Не е някой разузнавач, защото всичките им съгледвачи са пленени и няма как да отидат до тях.

— Съществува само една възможност.

— Коя?

— Да са били заблудени от Краля на петрола.

— Вярно! Той сигурно ги е посетил, за да получи от тях оръжия за себе си и за своите придружители. Нали и тримата останаха с голи ръце.

— Каква ли причина са имали да изпратят навахите нагоре по отсрещния бряг?

— Нека не си блъскаме сега главите по този въпрос. Непременно ще узнаем причината. Да слизаме надолу! Започва да се смрачава, а скоро можем да се натъкнем на нихорасите.

Те слезли от дърветата, защото долу се чувствали в по-голяма безопасност. Не било изключено поради някаква причина оттам да мине някой нихорас и тогава той щял да ги забележи много по-лесно на дърветата, отколкото на земята, където имали възможност да се скрият. След като пак се озовали долу, Олд Шетърхенд казал:

— По каквито и причини нашите приятели да са поели по отсрещния бряг, те много лесно могат да се разминат с преследваната от тях цел.

— Защо? — попитал апачът.

— Защото не е изключено нихорасите да са ги забелязали.

— Уф! Наистина. Те се намират на отсамния бряг, а навахите преминаха на конете си недалеч по отсрещния бряг!