Кралица на сенките

Като звяр, скъсал синджира си, Каол се хвърли върху нея, ревейки името на Дориан. И отново, и отново, докато изпод ръкава му не текна кръв. Принцът ридаеше и от устата му се лееше тъмнина, която сякаш оковаваше ръцете му, жигосваше гърба му, шията му...

В следващия миг изчезна.

Дориан се свлече на пода с разбушувани гърди. Задъхан и пребледнял, Каол прекъсна поредната си атака.

– Стани – заповяда кралят.

Дориан се изправи на крака и черният нашийник проблесна върху врата му.

– Превъзходно – рече съществото в принца.

Горчива жлъчка прогори гърлото на Елин.

– Моля те – обърна се дрезгаво към краля Каол и сърцето ù се пропука от агонията и отчаянието в гласа му. – Освободи го. Кажи какво искаш в замяна.

Готов съм на всичко.

– Ще предадеш ли някогашната си любовница, капитане? Не виждам защо да губя едно оръжие, ако не се сдобия с ново. – Кралят махна към нея. – Ти унищожи генерала ми и трима от принцовете ми. Сещам се за няколко други Валги, които изгарят от желание да впият нокти в плътта ти, да проникнат в тялото ти.

Справедливо отмъщение.

Елин се осмели да надникне към прозореца. Слънцето се издигаше все по-нависоко в небето.

– Ти нахлу в дома ми и изби семейството ми – отвърна Елин. Големият часовник отброи дванадесет. След миг прозвуча и окаяният, фалшив звън на часовниковата кула. – Справедливо отмъщение е – продължи тя, отстъпвайки назад към стъклените врати, – да унищожа теб.

Тя извади Окото на Елена изпод костюма си. Синият камък сияеше като малка звезда.

Не беше просто талисман срещу зло.

А ключът за гробницата на Ераван.

Кралят се опули насреща ù и стана от трона си.

– Току-що допусна най-голямата грешка в живота си, момиче.

Сигурно имаше право.

Обедните камбани звъняха.

Но часовниковата кула още се издигаше на мястото си.

71

Роуан замахна с меча си и проби каменната кожа на Копоя. Съществото падна назад с болезнен вой, но ударът не беше достатъчен да го спре, да го убие. Отнякъде изскочи втори Копой на Уирда. Роуан продължи да размахва меча си. Двамата с Едион бяха притиснати към стената и чудовищата постепенно ги изтласкваха от прохода – отдалечаваха ги все повече и повече от макарата, която

Едион бе пуснал на земята, за да извади меча си.

Из тунелите отекна неприятен стържещ звън.

До следващия Роуан вече беше нападнал два различни копоя със замах, който би изкормил повечето същества.

Часовниковата кула. Пладне.

Копоите на Уирда ги изблъскваха назад, умело избягвайки смъртоносните им удари.

Пречеха им да стигнат до фитила.

Роуан изруга и се впусна в атака срещу три от тварите, докато Едион го прикриваше. Но копоите не отстъпваха.

Пладне. А беше обещал на Елин, че преди слънцето да е достигнало зенита си, часовниковата кула ще се е превърнала в прах.

Проехтя и последният звън.

Минаваше дванадесет часът.

А неговото Огнено сърце, кралицата му, се намираше в двореца над тях и се бореше за живота си само с простосмъртното си тяло и остър ум. Но докога ли? Мисълта го порази толкова силно, толкова стихийно, че Роуан изрева от ярост, надвиквайки дори зверовете.

Ревът му коства неприкосновеността на брат му. Едно от съществата се стрелна свирепо покрай него и Едион залитна назад с крясък. Роуан подуши кръвта му, преди да я види.

Явно мирисът на полуелфическа кръв им действаше като сигнал за вечеря. Четири копоя се нахвърлиха едновременно на генерала, оголили гладни за плът каменни зъби.

Останалите три се втурнаха към Роуан и той загуби всякаква надежда да се докопа до фитила.

Да спаси кралицата, приютила сърцето му в белязаната си длан.

* * *

Елин заотстъпва към стъклените врати, както бяха планирали с Каол, виждайки мъртвите му хора.

Кралят съсредоточи цялото си внимание върху Окото на Елена, висящо на врата ù. Тя свали амулета и го вдигна с нетрепваща ръка.

– Това търсиш, нали? Горкият Ераван, заключен в тясната си гробница от толкова много време.

Каол остана на място, макар и с много усилия.

– Къде го намери? – процеди гневно кралят.

Елин подмина Каол, като го докосна с рамо – за утеха и благодарност, и сбогуване.

– Май и предците ти не са одобрявали избора ти на развлечения. Ние обаче, жените от рода Галантиус, се подкрепяме.

Каол за пръв път виждаше такова разочарование по лицето на краля.

– А каза ли ти невежата какво ще се случи, ако впрегнеш силата и на другия ключ, който притежаваш?

Беше толкова близо до вратите.

– Пусни принца или ще унищожа амулета на мига и Ераван ще си остане заключен завинаги.

Тя пъхна верижката в джоба си.

– Така да бъде – рече кралят. Погледна към Дориан, който изглеждаше така, сякаш не помни дори собственото си име, макар посланието на вещицата да твърдеше друго. – Върви. Доведи ми я.

От принца рукна тъмнина и се разми като кръв във вода покрай него. Свирепа болка избухна в главата на Каол.

Елин побягна през стъклените врати.

Дориан се спусна след нея с нечовешка скорост и подът на залата и стените ù се покриха с лед. Студът изтръгна въздуха от дробовете му. Принцът дори не го погледна, преди да излети през вратите.

Кралят пристъпи напред към първото стъпало на подиума си. Дъхът му излизаше на бели облаци.