Крос

Един час по-късно Джино Джамети, окован с белезници, беше подложен на кръстосан разпит под ярките светлини в следователска стая номер 1 в Първо полицейско управление. Сампсън не сваляше поглед от жестокия гангстер, който имаше смущаващия навик да се чеше силно по темето. Потече му кръв, но той сякаш не забеляза.

Марион Хандлър водеше „шоуто“. Зададе повечето предварителни въпроси, но Джамети сякаш нямаше какво да му каже. Сампсън седеше настрани и преценяваше и двамата.

Дотук Джамети беше по-добрият. Беше доста по-умен, отколкото изглеждаше.

— Събудих се и открих Поли да спи в леглото ми. Просто си спеше най-спокойно, когато вие нахлухте. Какво мога да ви кажа? Тя си има собствена спалня на горния етаж. Едно изплашено малко момиче е, понякога не е съвсем с всичкия си. Поли се грижи за домакинството, помага на съпругата ми. Искаме да я запишем в някое местно училище, най-доброто. Но първо трябва да поработи върху английския си. Ние просто се опитваме да помогнем на хлапачката и не разбирам защо ме арестувахте?

Сампсън най-после се надигна от мястото си. За тази вечер бе чул достатъчно глупости.

— Някой казвал ли ти е, че можеш да участваш в комедийни представления? — попита той. — А Марион ще ти бъде идеалният партньор — додаде мислено.

— В интерес на истината, да — самодоволно се подсмихна Джамети. — Още двама ми казаха същото. И знаеш ли какво? Мисля, че и те бяха ченгета.

— Полина вече ни каза, че те е видяла да убиваш приятелката й Алекса. Била е на шестнадесет години, когато си й видял сметката. Удушил си я с гарота!

Джамети удари с юмрук по масата.

— Малката луда кучка. Лъже най-безсрамно. Какво сте направили? Заплашили сте я, че ще я депортирате, че ще я върнете в Полша! От това най-много я е страх.

Сампсън поклати глава.

— Не, казах й, че ако можем, ще й помогнем да остане в Америка. Ще я изпратим на училище. В най-доброто.

— Тя лъже, а освен това е побъркана. Казвам ви, че това хубаво малко момиче е напълно откачено.

— Лъже, така ли? — Сампсън бавно кимна. — Добре тогава, а какво ще кажеш за Роберто Гало? И той ли лъже? Той е видял как си убил Алекса и си напъхал тялото й в багажника на линкълна си. И той ли си измисля?

— Разбира се, че си измисля. Това са пълни глупости, пълни дивотии. Ти го знаеш. И аз го знам. И Боби Гало го знае. Коя, по дяволите, е Алекса? Въображаемата приятелка на Поли ли?

Сампсън сви широките си рамене.

— Откъде да знам, че историята на Гало е измислена?

— Защото това никога не се е случвало, ето защо! Защото Боби Гало сигурно е сключил сделка с теб!

— Искаш да кажеш, че подобно нещо никога не се е случвало? Че Гало не е бил свидетел? Но Полина е била. Това ли искаш да ни кажеш?

Джамети се намръщи и поклати глава:

— Ти ме мислиш за глупак, нали? Но аз не съм.

Сампсън разпери ръце, показвайки малката, ярко осветена стая.

— Обаче ето къде си се озовал.

Джамети помисли няколко секунди над думите му. Сетне посочи Хандлър:

— Кажи на младока да се поразходи навън. Искам да говоря с теб. Само ние двамата, Големи човече.

Сампсън погледна Марион и подхвърли:

— Защо не отидеш да си починеш?

Предложението не допадна особено на Хандлър, но той стана и излезе от стаята за разпити. Направи го доста шумно, все едно е капризен ученик, наказан от учителя си.

Когато двамата с Джамети останаха сами, Сампсън не каза нищо. Продължаваше да го оглежда изпитателно, опитвайки се да влезе под кожата му. Този тип беше убиец, бе напълно сигурен. А Джамети знаеше, че е затънал в лайната до гуша. Полина Срока беше само на четиринадесет години.

— Силен, мълчалив и мъжествен, а? — подсмихна се мафиотът. — Това ли е ролята ти, Голямо момче?

Сампсън го изгледа мълчаливо. Тишина изпълни стаята за разпити.

Накрая Джамети се наведе напред и заговори с тих и сериозен глас.

— Виж, ти знаеш, че всичко това са глупости, нали? Няма оръжие на убийството. Няма труп. Не съм удушил никакво момиче от Полша на име Алекса. А Поли е луда. Повярвай ми. На години е малка, но иначе е обиграна. В родината й я издирват. Знаеш ли това?

— Ето какво знам и какво мога да докажа — заговори накрая Сампсън. — Ти си правил секс с четиринадесетгодишно момиче в собствената си къща.

Джамети поклати глава.

— Може и да е на четиринадесет, но е една малка курва. Както и да е, имам нещо за теб, с което можем да се спазарим. Става дума за твоя приятел — Алекс Крос. Слушаш ли ме, детектив? Чуй ме! Знам кой уби жена му. И знам къде е той сега.

39.

Джон Сампсън слезе от колата и закрачи бавно по познатата каменна алея. Сетне пое нагоре по стъпалата пред семейната къща на Крос на Пета улица.

Пред вратата се поколеба, опитвайки се да събере мислите си и да се успокои, доколкото бе възможно. Това, което му предстоеше, нямаше да бъде лесно и никой не го знаеше по-добре от него. Вече беше научил доста за убийството на Мария Крос, неща, които не бяха известни дори на Алекс.