Крос

Излезте и глътнете малко свеж въздух. В глиненото гърне се задушава петел във вино. Много е вкусно! Моля ви, сложете масата. И започнете с подготовката на домашните преди вечеря. Довечера Деймън има репетиция с хора. Не забравяй да „поддържаш дишането“ си, млади човече. Двете с леля Тия отиваме с Али в зоологическата градина и ще се забавляваме!

Вашата Нана не си е у дома, но въпреки това ви наблюдава!

Не можах да сдържа усмивката си. Тази жена ме бе спасила преди много години, а сега спасяваше и децата ми.

Смятах да изляза на разходка с Али, но от днес щях да имам доста време за това. Затова си приготвих сандвич с резен студено свинско печено и тънко нарязано прясно зеле, а след това ми хрумна да направя пуканки.

Защо не? Всъщност не обичах особено пуканки, но изведнъж се почувствах в настроение за малко гореща, приготвена с обилно чисто масло вредна храна. Бях свободен да бъда самия себе си, дори да бъда глупав, ако ми се прииска.

Изядох си пуканките и следобед посвирих малко на пианото — Дюк Елингтън11, Джели Рол Мортън12, Ал Грийн13. Прочетох няколко глави от една книга със заглавието „Сянка на вятъра“. А след това направих нещо наистина немислимо — легнах да си подремна посред бял ден! Преди да се унеса, отново си спомних за Мария, за най-хубавите ни моменти заедно, за нашия меден месец в „Санди Лейн“, Барбадос. Какво преживяване беше. Колко много ми липсваше и как ми се искаше сега да е тук, с мен, за да споделя с нея радостта си, че най-после съм свободен.

През остатъка от следобеда телефонът не звънна нито веднъж. Вече нямах пейджър и както би казала Мама Нана, това страшно ми харесваше.

Нана и Али се прибраха заедно, след това дойде Джени и накрая Деймън. Това ми предостави възможността да покажа новата ни кола три пъти и също три пъти да получа похвалите и да чуя възторжените им викове и ръкопляскания. Какъв чудесен ден се оказа днешният!

На вечеря се насладихме на френската кухня на Нана — петел, задушен във вино. А след десерта — сладолед с тиква и кафе с мляко, реших най-после да им съобщя радостната новина, че съм напуснал ФБР.

Джени и Деймън бързаха да приключат и да напуснат масата, но аз им казах да си стоят по местата. Джени искаше да си чете книгата. В последно време се бе потопила в „Ерагон“14, в което, предполагам, нямаше нищо лошо, но не разбирах как хлапетата могат да четат един и същи роман по няколко пъти.

— Какво има сега? — попита тя и присви очи, все едно вече знаеше отговора.

— Имам една новина — оповестих тържествено.

Хлапетата се спогледаха, а Джени и Деймън забиха поглед в масата и заклатиха глави. Всички смятаха, че знаят какво ще последва — че напускам града, за да разследвам ново убийство, навярно серийно. Може би щях да тръгна още тази вечер, както правех винаги.

— Никъде няма да заминавам — заявих и се усмихнах широко. — Всъщност е тъкмо обратното. Тази вечер смятам да присъствам на репетицията на Деймън. Искам да послушам онзи жизнерадостен шум. Искам да видя как се справя напоследък с поддържането на дишането.

— Ще дойдеш на репетицията? — възкликна Деймън. — Какво става, да не би в хора ни да се е спотаил някой убиец?

Нарочно удължавах момента, докато погледът ми обхождаше бавно лицата им. Можех да се обзаложа, че никой не предполагаше какво следва. Дори всезнайката Нана още не се бе досетила.

Накрая Джени погледна Али.

— Накарай го да ни каже какво става! Накарай го да говори.

— Хайде, тате — погледна ме умолително моят малък мъж, който вече почти се беше превърнал в изпечен манипулатор. — Кажи ни, преди Джанеле да се побърка.

— Добре. Ето каква е новината. Налага се да ви съобщя, че вече съм безработен и ние на практика сме изоставени на произвола на съдбата. И ставаме мизерстващи. Е, не съвсем. Както и да е, тази сутрин напуснах ФБР. През остатъка от деня не съм правил нищо. А тази вечер ме очаква репетицията на Cantate Domino15.

Мама Нана и децата избухнаха в диви ръкопляскания.

— Мизерстващи! Мизерстващи! — крещяха в един глас.

И знаете ли какво? Прозвуча ми страхотно.

Повече никакви срещи с чудовища.

36.

В последно време Джон Сампсън бе звездата на вашингтонската полиция. След като Алекс напусна отдел „Убийства“ и постъпи във ФБР, авторитетът на Сампсън нарасна, макар че и преди беше на ниво, и преди го уважаваха, при това съвсем основателно. Любопитното беше, че не му пукаше за това. Всеобщото одобрение никога не бе означавало нищо за Големия човек. Може би имаше значение само оценката на Алекс, но дори и нея Сампсън приемаше неангажирано.