Крос

— Малко ще си побъбрим, преди да си тръгна — рече той. — Вярваш или не, но наистина смятам да си ходя. Няма да те нараня. Поне не повече.

Вдигна чантичката й от пода. Вътре откри това, което търсеше — шофьорска книжка и черно тефтерче с телефонни номера. Поднесе книжката към нощната лампа.

— Значи се казваш Лиза. Прекалено хубава снимка за някакъв си документ. Разбира се, на живо си много по-хубава. А сега ми позволи да ти покажа някои мои фотоси.

Не беше взел много със себе си, само няколко, ала сред тях бяха любимите му. Размаха ги като ветрило в едната си ръка. Лиза отново се скова. Неподвижността й го развесели. Тя искаше да се слее с чаршафите и да изчезне.

Подаваше й снимките една по една, за да ги разгледа внимателно.

— С всички тези съм се срещал два пъти. Разбира се, ние двамата с теб ще се срещнем само веднъж. Дали ще се видим отново, зависи изцяло от теб. Следваш ли мисълта ми? Ясно ли се изразявам?

— Да — отрони тя с пресъхнали устни.

Той се изправи и заобиколи леглото, за да й даде няколко секунди да осмисли думите му. Тя се покри с чаршафа.

— Разбираш ли ме, Лиза? Наистина ли осъзнаваш какво ти говоря? Знам, че в момента ти е малко трудно да се съсредоточиш. Предполагам, че е така.

— Няма да кажа… нищо — едва чуто прошепна младата жена. — Обещавам.

— Добре, вярвам ти — кимна доволно Съливан. — Обаче смятам да взема това, за всеки случай.

Размаха тефтерчето с телефоните. Разлисти го и го отвори на буквата „Б“.

— Я да видим какво имаме тук. Том и Лоуис Бранд. Това мама и татко ли са? Веро Бийч във Флорида. Предполагам, че е доста приятно местенце. Брега на съкровищата ли го наричаха?

— О, Господи, моля ви! — простена жената.

— Всичко зависи изцяло от теб, Лиза — увери я Касапина. — Разбира се, ако питаш мен, би било много жалко да свършиш като всички онези от снимките, които ти показах. Нали се сещаш — на части, после зашити. В зависимост от настроението ми.

Той повдигна чаршафа и я огледа още веднъж.

— А в твоя случай ще се получат красиви парчета.

С тези думи той остави Лиза Бранд сама със спомените за него.

52.

— Точно заради това не нося вратовръзки! — ядно промърмори Джон Сампсън.

Дръпна стегнатия възел и свали проклетото нещо от врата си. Хвърли в кошчето затворената картонена чашка, пълна с кафе, и в същия миг съжали, че го бе сторил. Двамата с Били не бяха мигнали почти цялата нощ, тъй като малката, Джаката, имаше грип. В момента той май се нуждаеше от цяла цистерна с кафе.

Когато телефонът на бюрото му иззвъня, нямаше настроение да говори с никого и за нищо.

— Да, какво? — изрече троснато.

От другия край на линията прозвуча женски глас.

— С детектив Сампсън ли разговарям?

— Да. Какво има?

— Обажда се детектив Анджела Сузан Антон. Работя в отдел „Изнасилвания“ към Второ районно управление.

— Добре. — Трябваше да я изчака, докато му изясни случая.

— Надявам се да получа помощта ви във връзка с един доста тревожен случай, детектив. Намираме се в задънена улица.

Сампсън зарови в кошчето за изхвърлената картонена чаша с остатъците от кафето. Слава богу, че капакът не се бе отворил.

— За какъв случай говорим?

— Изнасилване. Станало е миналата нощ в Джорджтаун. Жената е била прегледана в университетската болница, но казва единствено че е била нападната. Не иска да съобщи каквото и да било за нападателя. Цяла сутрин я разпитвам, но не стигнах до никъде. Досега не съм виждала подобно нещо, детектив. Тя е изплашена до смърт.

Сампсън стисна слушалката под брадичката си и надраска набързо нещо в един бележник, върху който се мъдреше надпис: „Бележник на татко“ — сувенирче, подарено му от Били за Деня на бащата.

— Дотук всичко е логично и разбираемо. Но съм любопитен да узная защо ми се обаждате, детектив.

Отпи отново от кафето си. Внезапно му се стори, че не е чак толкова лошо.

Преди да отговори, Антон пое дълбоко дъх.

— Доколкото разбрах, Алекс Крос е ваш приятел.

Сампсън остави химикалката и се облегна назад.

— Сега разбирам.

— Надявам се, че бихте могли…

— Отлично ви разбрах, детектив Антон — прекъсна я той. — Искате от мен да ви бъда посредник, така ли е?

— Не — побърза да го увери тя. — Раким Поуел ми каза, че двамата сте много добри в разплитането на случаи, свързани със серийни престъпления. Бих искала с Алекс да работите по случая. Просто съм откровена.

Сампсън не каза нищо, изчаквайки да види дали тя ще добави нещо, или просто ще затвори телефона.

— Миналата вечер оставихме съобщение на доктор Крос, но предполагам, че доста хора търсят услугите му. В момента е на свободна практика — поясни жената.

— Е, за това сте права, много хора го търсят — рече Сампсън. — Но Алекс е голямо момче. Може да се грижи за себе си и сам взима решенията си. Защо не продължите да му звъните?

— Детектив Сампсън, този престъпник е наистина болно копеле. Не мога да си позволя да губя повече време за този случай! Затова, ако случайно съм ви настъпила по мазола, извинете ме, но направете усилие да спрете с празните приказки и да ми кажете ще ми помогнете ли, или не.

Сампсън усети нотката на раздразнение в гласа й и се усмихна.