Крос

Джон не беше далеч от истината. Нашият бандит все повече и повече придобиваше облика на садистично чудовище с много жестоки, точно определени навици. Явно бяхме на прав път, но още не бяхме напипали точната посока.

— Ако от това излезе нещо — започна Сампсън, — тази вечер не искам да се обаждаш на старите си другарчета. Става ли? Иска ми се да разполагам с още малко време, преди федералните да се появят на сцената.

Федералните вече знаеха за убийството на Фонтана, след като съществуваше предположение, че е замесена мафията. Но изнасилванията все още бяха към вашингтонската полиция, в местния периметър на действие.

— Не знаеш със сигурност дали ще поемат случая — отбелязах аз.

— Да, бе! — щракна с пръсти Сампсън, — забравих! На теб са ти заличили спомените, след като си напуснал Бюрото, също като в „Мъже в черно“33. Е, позволи ми да ти напомня — те ще се заемат с този случай. Много си падат по подобни неща. Ние вършим цялата работа, а феберейците обират лаврите.

Стрелнах го с поглед.

— Докато бях в Бюрото, негодувал ли си, когато съм се включвал в някой случай? Някога засягал ли съм те с нещо?

— И да се е случвало, не се тревожи сега за това — успокои ме той. — Ако имаше смисъл да се говори за миналото, щях да ти кажа. Но по дяволите, ти никога не си се намесвал в някой от моите случаи!

Спряхме пред тухлена сграда с апартаменти, намираща се срещу Каролина Парк. Кварталът бе хубав; не се съмнявах, че убийството на Фонтана е разтърсило всички съседи. Освен това се намираше на по-малко от три километра от мястото, където Лиза Бранд е била нападната само няколко часа след като Бени Фонтана е бил убит.

Прекарахме следващия час в апартамента, като с помощта на снимките от престъплението и засъхналите петна от кръв по килима се опитвахме да възстановим убийството, от което ти настръхваше кожата. Това не ни даде конкретна връзка с останалите случаи, но поне беше някакво начало.

Когато си тръгнахме, се насочихме към югозападната част на Джорджтаун, минавайки по най-обичайния маршрут до квартала, където живееше Лиза Бранд. И двамата искахме да продължим, затова обиколихме наоколо, като се движехме в хронологичен ред по местата, където са били извършени и останалите престъпления.

В два и половина сутринта със Сампсън седяхме в едно сепаре в денонощна закусвалня. Върху масата пред нас бяха пръснати папките с досиетата и ние отново и отново ги преглеждахме. Бяхме твърде увлечени от разкритията, за да спрем, твърде уморени, за да се приберем у дома.

За пръв път имах възможност да се запозная с досието на Бени Фонтана. Прочетох няколко пъти доклада на патолога. Сега разглеждах списъка с вещите, които са били взети от апартамента. По време на четвъртия или петия оглед погледът ми се спря върху конкретен предмет: откъснат ъгъл от бял плик, облепен с фолио по края. Бил е намерен под дивана, само на няколко крачки от тялото на Фонтана. Като стана дума за крачки, си спомних за отрязаните крака на мафиота.

Изправих се рязко в стола. Точно това са най-ценните мигове във всеки неразрешен случай.

— Трябва да отидем някъде — заявих бодро.

— Прав си. Да се прибираме у дома — съгласи се Сампсън.

Повиках сервитьорката, която дремеше зад тезгяха.

— Има ли някъде наблизо денонощен магазин? Важно е.

Сампсън беше твърде изморен, за да спори. Последва ме навън, след това зад ъгъла, а сетне още няколко пресечки до ярко осветения магазин. Огледах набързо рафтовете и открих това, което търсех.

— Мина Съндърланд каза, че снимките, които видяла, били правени с полароид. — Разкъсах опаковката на един филм.

— Първо трябва да платите! — извика служителят на касата, но аз не му обърнах внимание.

Сампсън поклати глава укорително:

— Алекс, какво, по дяволите, правиш?

— Списъкът с предметите от Фонтана — поясних. — Имаше плик, облепен с фолио по краищата. По-скоро парче от него.

Извадих плика от кутията, откъснах ъгъла и го вдигнах. — Също като това.

Устните на Сампсън бавно се разтегнаха в усмивка.

— Снимал е Бени Фонтана веднага след като го е убил. Това е същият тип, Джон.

73.

Денят ми беше дълъг и уморителен, но на следващата вечер се прибрах рано.

Нана имаше занятия по четене с класа си в Първо баптистко сиропиталище на Четвърта улица, така че аз останах у дома с децата. Най-хубавите мигове от живота ми са, когато съм с тях. Проблемът понякога беше, че невинаги успявах да им отделя достатъчно време.

Тази вечер реших да се развихря в кухнята. Приготвих любимата им бобена чорба, както и салата „Коб“34, а на път за вкъщи бях купил прясно изпечен хляб с чедър от хлебарницата близо до офиса ми. Бобената чорба беше вкусна почти колкото тази на Нана. Понякога си мисля, че тя има по две версии на всяка рецепта — едната, която е в главата й, и втората, в която пропуска някоя и друга тайна подправка и после споделя с мен. Това си е нейна мистерия и се съмнявам, че се е променила особено през последния половин век.