Крос

Предишната седмица китайският наркобарон Джан Ан-Ло бе екзекутирал двама пратеници на италианската мафия. Доста погрешен ход. В отговор нюйоркските мафиоти бяха изпратили най-печения си убиец, за да се разправи с азиатеца.

Научих всичко това по време на сутрешната оперативка в полицейското управление. Сега двамата с Джон Сампсън пътувахме към главната квартира на Джан Ан-Ло — къща близнак, построена на калкан на ъгъла на Осемнадесета улица и Ем Стрийт в „Нортийст“. Ние бяхме единият от двата екипа детективи, които трябваше да поемат сутрешното наблюдение, кръстено от нас „Операция отрепка“.

Паркирахме между Деветнадесета и Двадесета улица и започнахме наблюдението. Отвън къщата на Джан Ан-Ло изглеждаше порутена и разнебитена, с лющеща се жълта фасада. Мръсният двор бе затрупан с боклуци, сякаш изсипани от огромна кофа за смет. Повечето прозорци бяха заковани с шперплат или ръждясали ламарини. Нищо не подсказваше, че Джан Ан-Ло е важен бос в търговията с наркотици.

Времето бе топло и някои от съседите се разхождаха по улиците или се бяха събрали на групички на покритите веранди пред къщите, за да си побъбрят.

— С какво се занимават хората на Джан? Екстази, хероин? — попита Сампсън.

— Захванал се е със синтетична дрога, така наречения „ангелски прах“ — обясних му аз. — Пласира го по Източното крайбрежие — Вашингтон, Филаделфия, Атланта, Ню Йорк. Този бизнес се оказа доста печеливш и затова италианците искат своя дял. А какво мислиш за назначението на Луис Френч в Бюрото?

— Не го познавам. Но щом е назначен, значи не е много добър за работата — отвърна Сампсън.

Засмях се на заключението му. Сетне двамата се снишихме на седалките и зачакахме. Дали наемникът, който трябваше да ликвидира Джан Ан-Ло, щеше да се появи? Разбира се, ако информацията ни беше точна.

— Знаем ли нещо за убиеца? — попита партньорът ми.

— Предполага се, че е ирландец — отвърнах и го погледнах, за да видя реакцията му.

Сампсън повдигна учудено вежди и се извърна към мен:

— И работи за мафията? Как са го приели?

— Говори се, че е много добър. И луд. Прякорът му е Касапина.

В този момент прегърбен възрастен човек тръгна да пресича Ем Стрийт, оглеждайки се внимателно в двете посоки. Бавно извади цигара. Едва не се сблъска с някакъв слаб бял мъж, който се подпираше на алуминиев бастун. По средата на улицата двамата се поздравиха със сериозни изражения.

— Големи чешити се навъртат наоколо — усмихна се Сампсън. — Навярно някой ден и ние ще бъдем същите.

— Може би — поклатих глава и допълних: — Ако имаме късмет.

В този миг Джан Ан-Ло се появи на сцената.

10.

Наркобосът беше висок, мършав, с изпито лице. Проскубаната му козя брадичка беше дълга поне петнадесетина сантиметра.

Имаше славата на умен и опасен престъпник, понякога ненужно жесток, сякаш за него всичко беше една голяма, рискована игра. Израснал по улиците на Шанхай, той се преместил в Хонконг, след това в Багдад, за да се озове накрая във Вашингтон, където владееше няколко квартала като съвременен китайски феодал.

Обходих с поглед улицата, търсейки признаци на наближаваща опасност.

Джан и двамата му бодигардове изглеждаха нащрек и се запитах дали вече не е предупреден. И ако е така, от кого? Вероятно някой от полицейското управление фигурира във ведомостта му за заплати… Напълно възможно.

— Дали бодигардовете са ни забелязали? — обади се Сампсън.

— Предполагам. Ние сме тук по-скоро като спирачка, а не за нещо друго.

— Значи и убиецът ни е забелязал…

— Ако е тук и ако е добър, най-вероятно също ни е видял.

Джан Ан-Ло бе изминал половината път до лъскавия си черен мерцедес, паркиран на улицата, когато друга кола, черен буик, изскочи от завоя. Ускори, двигателят изръмжа, а гумите изсвистяха по паважа.

Бодигардовете на наркобоса мигновено се извърнаха към летящия автомобил. И двамата бяха извадили оръжията си. Със Сампсън отворихме вратите на машата кола и той изръмжа:

— Голяма спирачка сме, няма що!

Джан Ан-Ло се поколеба, но само за миг. После с дълги, неуверени крачки пое към порутената къща, от която току-що бе излязъл, сякаш се опитваше да тича с дълга пола. Навярно съвсем правилно бе съобразил, че ако продължи към мерцедеса, ще бъде в по-голяма опасност.

Но се оказа, че всички са сгрешили — и Джан, и бодигардовете му, и ние двамата със Сампсън.

Изстрелите дойдоха зад гърба на азиатеца, от противоположната страна на улицата.

Три шумни пукотевици от дулото на пушка с дълга цев.

Той се свлече и остана проснат неподвижно на тротоара. Кръвта шурна от главата му и върху плочките бързо се образува червена локва.

Извърнах се рязко и погледнах към покрива на къщата от кафяв камък, чиято стреха допираше съседните къщи по Ем Стрийт.

Видях рус мъж, който направи нещо изключително странно: поклони се в наша посока. Не можех да повярвам на очите си. Сякаш беше на сцена.

В следващия миг той се наведе зад тухления парапет и изчезна от погледа ми.