Крос

Но снега той мислеше как най-добре да изпълни задачата си.

Да убие Мелинда Стайнър и любовника й, след като се бе изпречил на пътя му.

Да не убият него…

Няма място за грешки.

Отвори бавно предната дървена входна врата. Хората в провинцията обикновено оставят отключено. Грешка. Беше сигурен, че онези двамата на горния етаж няма да му окажат никаква съпротива.

Но човек никога не може да знае всичко, затова не бъди прекалено самонадеян и не се отпускай!, помисли си Касапина.

Припомни си фиаското във Венеция, когато жертвите замалко не се превърнаха в негови палачи. Сега мафията го търсеше под дърво и камък и някой ден все щеше да го открие.

Така че защо да не е днес, защо не тук?

Посредник в тази задача беше негов стар приятел, но мафията би могла лесно да се добере до него и да го принуди да подмами Касапина в капан.

Но не смяташе, че това ще се случи точно днес.

Ако беше капан, поне щяха да заключат входната врата.

Двойката, която бе видял в спалнята през бинокъла, изглеждаше абсолютно естествена. Бяха прекалено вглъбени в това, което вършеха. А и той не вярваше, че някой освен него може да е толкова коварен, за да измисли подобна постановка.

Докато се изкачваше по предните стълби, до него достигаха стенанията от горния етаж. Пригласяха им скърцащи пружини и глухи удари от таблата на леглото в стената.

Разбира се, съществуваше вероятност всичко да е на запис.

Но Касапина се съмняваше в подобен вариант. А инстинктите му обикновено не го подвеждаха. Със сигурност точно те го бяха опазили жив досега и благодарение на тях много други бяха намерили смъртта си.

109.

Когато стигна до втория етаж, сърцето му биеше учестено, а пъшканията бяха станали по-силни. Той не можа да сдържи усмивката си.

Особена ситуация. Припомни си сцената от един филм, който му хареса много. По-ниският герой, който обикновено беше пиян, трябваше да отмъкне портфейла на друг глупак. За целта се налагаше да се промъкне в спалнята, където двойка трътлести отрепки се съвкупяваха като разгонени свине. Сцената беше наистина великолепна — забавна и напълно неочаквана. Поне за него.

Зави зад ъгъла и надникна в спалнята.

Мъжът и жената бяха в доста добра физическа форма. С хубав тен, атлетични фигури и стегнати дупета. Представляваха секси картинка. Усмихваха се един на друг.

Изглежда, се харесваха, а може би бяха влюбени. Определено им допадаше да правят секс и бяха добри в заниманието си — потни и запъхтени. Русокосият тип явно бе влязъл дълбоко в Мелинда и очевидно това я влудяваше. Цялата сценка беше страшно възбуждаща. Мелинда бе обута в бели дантелени чорапи, което допадна на Съливан. Дали ги е сложила заради него, или заради себе си, запита се неканеният гост.

След като ги наблюдава минута или две, той се изкашля. Изненада, изненада, имало още някой сред нас!

Двойката подскочи и двамата се откъснаха един от друг. А това не беше никак лесно предвид позата им.

— Хей, вие двамата! — подвикна Съливан и се усмихна мило, сякаш бе дошъл да прави анкета за извънбрачни връзки. — Наистина сте добри. Впечатлен съм.

Всъщност и двамата му харесаха, особено тази Мел. Несъмнено изглеждаше страхотно за възрастта си. Хубава фигура и сладко лице, помисли си Касапина.

Дори му хареса реакцията й — не се покри, а се взря право в него, сякаш искаше да му каже: Какво, по дяволите, правиш тук? Това е моята къща, моят любовник и ти нямаш никаква работа сред нас, който и да си! Изчезвай!

— Ти си Мелинда Стайнър, нали? — попита той и насочи пистолета към нея, но без заплашителен подтекст.

Какъв смисъл имаше да ги плаши повече от необходимото? Не таеше омраза към тези непознати, те не бяха мафията и нямаха намерение да го убиват, нито него, нито семейството му.

— Да, аз съм Мелинда Стайнър. А ти кой си? Какво искаш?

В гласа й прозвуча нотка на раздразнение, но липсваше истински гняв. По дяволите, това все пак беше нейната къща и тя имаше право да знае какво търси той в дома й.

Касапина направи няколко бързи крачки в стаята… След което прозвуча глух пукот.

Застреля русокосия в гърлото и челото. Мъжът се свлече от леглото и се просна на пода. Каква полза от всички усилия да се поддържаш в добра физическа форма, за да живееш по-дълго?

Мелинда притисна ръце към лицето си и ахна ужасено.

— О, Боже… — Но не изпищя, което означаваше, че връзката им е била чисто сексуална. Двамата се чукаха, но не бяха влюбени, никак дори.

Докато наблюдаваше лицето й, Касапина си помисли, че тя дори не е харесвала кой знае колко русокосия.

— Добро момиче си ти, Мелинда, мислиш за себе си — рече Съливан и погледна застреляния. — Той не почувства нищо, никаква болка, уверявам те.

— Той е моят архитект — рече жената и бързо додаде: — Не знам защо ти го казвам.