Кървавата река

Клиъруотър демонстрираше това си умение, за да възхити и смае мютските племена. С посочване и щракане с пръсти и с помитащи движения на ръцете тя караше отделните коне или групи с всякакъв брой да препускат в тръс около събраното племе във всяка посока, след това им извикваше да спрат и да се обърнат в обратна посока. Следващата команда ги караше да наведат глави, да направят кръг около старейшините и да ударят копито в знак на поздрав. Беше впечатляващо шоу и винаги извличаше възгласи на одобрение от запленената публика.

А после беше ред на Стив. Единственият начин да ги впечатли беше онзи, който той още не беше готов да покаже. Освен това една телепатична връзка с отсъстващ партньор едва ли щеше да му донесе аплодисменти. Номерът с конете беше труден, но Клиъруотър го изпълняваше с магическа сила и след последното вдъхновяващо обръщение на Кадилак той трябваше да тури капак с един подвиг, граничещ със смъртна опасност, който поставяше на крайно изпитание и доверчивостта, и смелостта му.

Навиваха три сламени рогозки и Кадилак и Клиъруотър забиваха в земята пред Стив два високи пръта на осем стъпки един от друг. След това нанизваха върху прътите две от навитите рогозки. Стив заставаше в бойна поза, измъкваше самурайския меч, който сега носеше, и с неочакван вик с четири светкавично бързи удара скъсяваше рогозките. Лесно беше за публиката да си представи как мечът отсича главата на човек със същата смразяваща лекота.

След това Кадилак викаше върховния воин на племето да влезе в кръга и Стив му даваше меча и му предлагаше да направи същото. Въпреки че не бяха запознати с оръжието, главните колекционери на глави рядко не успяваха да повторят силата и скоростта на смъртоносните удари на Стив; единственото, от което се нуждаеха, бяха няколко пробни замахвания.

Когато главният воин отсичаше няколко пръста от двете рола, доволен, че държи смъртоносно оръжие, Стив поемаше дълбоко дъх и продължаваше към коронния номер. Заемаше стабилна стойка с разкрачени крака и Клиъруотър му подаваше третата навита рогозка. Стив я хващаше здраво за двата края, вдигаше я над главата си и казваше на главния воин да я разсече на две с един удар.

Това винаги предизвикваше тревожно мърморене сред тълпата. Всички вече бяха видели как превъзходно закаленото оръжие разсича навитите на рола рогозки, без да срещне някакво осезаемо съпротивление. Ако воинът приемеше поканата да удари рогозката, мечът щеше да разсече главата на Избрания!…

Същата мисъл беше минала през ума и на Стив, когато Кадилак измисли този номер. Клиъруотър го увери, че той ще е под нейна защита и в безопасност, но Стив някак си, съвсем разбираемо, се нуждаеше от убеждаване. Разбира се, той вярваше в магията. Но ако Талисмана тъкмо тогава имаше почивен ден? С номера, който предлагаха, ако магията не станеше, човек можеше да умре още при първата репетиция. Ако Кадилак бил толкова сигурен, че ще стане, възрази Стив, нека той застанел отдолу.

За негова голяма изненада и последващо объркване Кадилак се съгласи да държи рогозката, докато той, Стив, нанесе най-силния си удар. Стана. Това беше добрата новина: лошата новина беше, че след това трябваше да си разменят местата. Единственото, което трябваше да направи, бе да повярва на Клиъруотър, но не беше лесно да стои спокойно, докато Кадилак се приготвя да го разсече на две. Външно отношенията между тях може да бяха добри, но под тях се криеше мъчителен слой от ревност и негодувание, които можеха да избухнат при най-малка провокация. Ако Кадилак търсеше възможност да тури край на тяхното съперничество, случаят беше подходящ. Положената от тях крехка клетва за кръвни братя не струваше и курешка на гълъб; единствено Клиъруотър би могла да спре меча…

И тя го спря.

И сега, докато вървяха на запад, дадената й от Талисмана сила многократно го беше предпазвала. Когато първият воин на всяко племе се засилеше да нанесе убийствения удар, някаква невидима сила спираше меча точно преди да удари навитата рогозка, която Стив държеше над голата си глава. После мечът започваше да вибрира неудържимо, изтръгваше се от ръцете на смаяния воин, отлиташе над главата му и се забиваше в земята.

Беше време Кадилак да изпълни коронния номер. Погледнете! Сега ще видите със собствените си очи силата на Талисмана! Дори оръжията на майсторите на желязо не могат да наранят Избраните! Изгубените са определени да започнат поход към дома, братя! Нищо не може да спре идването на Тройнонадарения!

Досега това винаги беше вдигало племето на крака. Хеййй-яаааааа! ХЕЙЯЯЯ-яаааааа! ХЕЙЙЙ-ЯАААААА!!!…

Бизонската следа, която следваха, изви настрана от реката и тръгна към някакъв тесен проход. Те спряха конете, огледаха височината от другата страна на дефилето, после поведоха хергелето нагоре по склона.