Кървавата река

До тази сутрин Джоди и Келсо никога не бяха виждали скайрайдър, но също като Стив, бяха достатъчно схватливи да излетят и да го управляват не с помощта на претрупаното инструментално табло, а инстинктивно. Шансът да направят фатална грешка беше силно намален от наличието на един „бордов идиот“ — съкратен списък, включващ основните контролни проверки и регулировки, които летецът трябва да направи при излитане и кацане.

Но той не им каза всичко, което трябваше да знаят, преди да предприемат това пътуване. И тъй като временно бяха обездвижили водача си, Сайд-Уиндър, и двамата МХ пилоти, изпратени да ги върнат във Федерацията, нямаше кой да им каже, че за обратния полет самолетите трябва да се презаредят от огромната цистерна, заровена в пясъчната почва край затревената писта.

Преди да напуснат Лонг Пойнт Келсо с помощта на Джоди напълни две торби с храна и други полезни неща от склада на брега — ако Сайд-Уиндър не им го беше показал, нямаше да знаят какви богатства лежат заровени под краката им. По същия начин не се сетиха, че там може да има цистерна с гориво. Но дори да се бяха сетили, едва ли щяха да могат да я открият. Подобно на склада с продукти с хитро покрития с камъни капак, точките на достъп до цистерната бяха скрити от неканени посетители под потъмнял от годините дънер, който можеше да се отключи и отмести само с помощта на специален инструмент.

Истината беше, че те бяха толкова доволни, че са надхитрили изпратените да ги откарат трима души, че идеята, че самолетите се нуждаят от презареждане, просто не им дойде наум. Тях ги занимаваше само една мисъл — колкото се може по-бързо да се изметат от Лонг Пойнт.

Стив летеше с Клиъруотър и плячката на Джоди от склада на брега в товарното отделение; Джоди летеше с Келсо плюс Кадилак и втората торба с плячка в товарното помещение.

Също като Джоди и Келсо, Стив беше проверил горивото след включването на батериите, които захранваха таблото на бордовите системи. Визуалният дисплей, градуиран да отчита наличното гориво в проценти, показваше седемдесет и пет процента. В долната половина на циферблата имаше четири малки правоъгълни прозорчета, разположени едно до друго. Първите три бяха червени, такава беше и долната част на четвъртото прозорче; горната част беше бяла.

Тъй като по природа бялото се възприемаше като неутрално и следователно не показващо нищо, Стив не без основание прие, че първите три червени маркировки отговарят на 75% и показват три пълни резервоара и един почти празен. Имаше малък проблем с тънката червена линия в долната четвърт на четвъртото прозорче, но фактът, че 3.25 не е точно крайно на 75, не предизвика у него никаква тревога. Той просто заключи, че нула процента показание на циферблата оставят на пилота четвърт резервоар за последните няколко мили преди двигателят да спре.

Беше сбъркал. Поради същата изопачена логика Джоди и Келсо направиха същата грешка.

Беше вярно тъкмо обратното. Червеният стълб във всеки правоъгълник показваше празен резервоар, а процентните показания се отнасяха за включения в момента в горивозахранващата система резервоар. Пилотите на двата скайрайдъра бяха пристигнали с включен четвърти, резервен резервоар, които беше три четвърти празен.

Когато вече бяха летели на запад час и половина, еуфорията им започна да се изпарява. Червеният сегмент в четвъртото прозорче пълзеше нагоре, не надолу и стрелката, показваща процента на оставащото гориво, бързо падаше. Стив не каза нищо на Клиъруотър, нито на Джоди и Келсо — те летяха отдясно, краят на крилото на самолета им бе наравно с опашката на неговия — но след половин час, след проверка на всеки бутон, ключ и циферблат, страховете му се потвърдиха. Другите три резервоари бяха празни.

По дяволите!

Стив включи канала за връзка с другия самолет. Бяха поддържали радиомълчание от напускането на Лонг Пойнт, за да предотвратят всякакво подслушване и евентуално проследяване. След като Сайд-Уиндър и двамата МХ пилоти през последните два часа не бяха пратили никакво съобщение, навсякъде из Гранд Сентрал сигурно звъняха алармени звънци, а след като Карлстром откриеше какво се е случило — ако вече не беше открил, — щеше да стане страшно. Не беше време да започнат радиовръзка за затрудненото си положение, но Стив нямаше избор — положението беше критично.

— Брейкър едно до Брейкър две. Как сте с горивото, край.

В слушалката се чу гласът на Келсо.

— Странно, че питаш. Ние с Каз тъкмо се опитваме да разберем защо горивото намалява толкова бързо, след като летим с оптимална пътна скорост и височина. Излетяхме със седемдесет и пет процента, а сега имаме трийсет.

— При мен циферблатът показва трийсет и седем — каза Стив. — Това е добрата новина. Лошата е, че показанието се отнася само за един резервоар. Още от излитането летим на резерва. Другите три са празни.

— Кристо! — изруга Келсо. — И колко побира резервоарът? Почакай минутка… Джоди търси дали някъде няма видеофакс версия на бележки за работа. Вие имате ли?