Кървавата река

Възложената му от Карлстром задача — и доброволно поета от Мистър Сноу — сама по себе си беше достатъчно трудна, тъй като мютите вярваха, че никой не се е върнал от „Източните земи“. Но тя беше станала двойно по-трудна от чувствата му към хората, които му беше заповядано да предаде. Кадилак и Клиъруотър бяха мюти с идеално оформени тела и чиста, без петна кожа — също като истински човешки същества, — която изкусно бяха прикривали чрез растителни багрила, за да не се различава от многоцветните кожи на останалите от племето.

Мистър Сноу имаше характерна за племето кожа и деформации на костите, поради които всички мюти бяха смятани за „изроди с израстъци по главите“, но беше надарен с енциклопедична памет, забележителен интелект и безгранична мъдрост, съчетана с дяволит, добродушен хумор.

Дилемата на Стив произтичаше от факта, че той се беше — да използваме изтърканата фраза от времето преди Холокоста — влюбил в Клиъруотър и тя му беше отговорила със същата страст.

Израснал във Федерацията, където думата „любов“ изобщо беше непозната, Стив никога не беше изпитвал дълбочината на това емоционално изживяване. Но той беше изключително близък със сестра си — по-близък, отколкото могат да са две нормални човешки същества. Двамата с Роз имаха изключително силна телепатична връзка, която ги отличаваше от другите трекери още от ранно детство, и при достигане на пубертета Роз беше придумала Стив за сексуална връзка.

С постъпването му във въздушната академия на четиринадесетгодишна възраст тази връзка прекъсна поради дългата раздяла. Роз все още изпитваше същите чувства, но Стив, неин неохотен партньор, ги беше преодолял. От първостепенно значение беше психичната връзка; чувствата му към Клиъруотър — които бяха изплашили Роз толкова много — бяха нещо съвсем различно.

Тези чувства бяха станали причина за задълбочен самокритичен анализ. Още от съвсем малък Стив беше учен да смята мютите за поразени от болест животни, позор за Природата, същества, които трябва безмилостно да бъдат изтребвани. Интимната връзка между трекер и мют беше немислимо нарушение на Първи кодекс, продукт на болен мозък. Но привличането, което двамата с Клиъруотър изпитваха един към друг, беше неустоимо и за Стив желанието да притежава тялото и душата й се бе превърнало в непреодолима мания.

Връзката му с Мистър Сноу и Кадилак почиваше на чувството на благодарност. Макар че той беше взел участие в убийствено въздушно нападение срещу тяхното племе, те го бяха излекували и по-късно го бяха спасили от почти сигурна смърт. Ако те бяха заловени от трекери, щяха да бъдат убити на място, но тези двама така наричани диваци бяха показали такава степен на снизхождение и опрощение, каквато той не заслужаваше. Чувствата му към Клиъруотър бяха станали причина да измами доверието им, но отново не бяха последвали никакви обвинения и той не можеше да ги предаде втори път.

В Наръчника ясно се казваше, че нормалните морални съображения не са в сила в отношенията между трекери и мюти. Въпреки външното подобие те не бяха хора, те бяха умствено увредени антропоиди, чието място в еволюционното дърво беше приблизително по средата между човешките същества и отдавна изчезналите човекоподобни маймуни. Карлстром, ръководителят на АМЕКСИКО, му беше казал, че „обещанията пред мютите не важат“. Едната половина от Стив знаеше, че това е вярно, но другата, новосъбудената, му казваше, че не е.

От момента, когато беше извършил първия си самостоятелен полет над земята, в него беше настъпила дълбока промяна. Беше се почувствал разкъсан на две. Солидарността, която изпитваше към другарите си трекери, и тържествената клетва за непоколебима лоялност към Първото семейство бяха в конфликт с нарастващото чувство, че той не е и никога не е бил напълно част от тяхната подземна империя. Влизането в Света със синьото небе беше като… връщане у дома. То отхвърляше всякакви съображения и Стив знаеше, че това е вярно.

За момента обаче смазващият товар на тези терзания беше изместен от по-непосредствения и основен проблем за оцеляване…

Стив, Джоди и Келсо бяха опитни пилоти, но никога не бяха летели на нещо толкова сложно като скайрайдър. Инструменталното табло беше отрупано с ключове, циферблати и помощни навигационни средства плюс видеоекран, който показваше положението на самолета като точка на движеща се карта, която се програмира преди излитане. Те бързаха, така че нямаха възможност да открият как се прави това и бяха съвсем незапознати с двигателя, който беше по-мощен и работеше на съвсем различен принцип от акумулаторно захранваните двигатели на „Скайхок“, с които бяха свикнали.

Стив беше пътувал два пъти със скайрайдър, но първия път беше много зает в приказки с пилота — бившата си съкурсничка Дона Монро Лундквист, а при втория случай — нощен полет с един необщителен МХ — през по-голямата част от пътуването гледаше през капака на кабината обсипаното със звезди нощно небе.