Кървавата река

— Загубата на Сайд-Уиндър и на двамата МХ пилоти беше необходима да ми даде по-голямото прикритие, от което се нуждаех. Кадилак и Клиъруотър трябваше да повярват, че съм напълно предан на Плейнфолк. Затова обещах на Мистър Сноу, че ще направя всичко възможно да ги спася от Ни-Исан. Ако можем да ги върнем безопасно в тяхното племе в Уайоминг, аз ще съм герой за племето и…

— И ще хванем и тримата.

— Точно така. — Стив се усмихна. — Разбираш ли, работата е там, че аз всъщност не давам пукната пара за спасяването на мръсната ти кожа. Просто ми трябва човек, на когото да се доверя и който да обясни какво става. Някой с подходящи връзки. Първото нещо, което трябва да направиш, когато отидеш на борда на „Дамата“, е да се свържеш с Майка, да му предадеш току-що чутото и да помолиш Хартман да изпълни заповедите му. Искам неговият ешелон да излезе оттук колкото е възможно по-скоро и не искам да виждам друг на север от Канзас, докато не се обадя.

— Те може и да изтеглят „Дамата“, но не ги виждам да задържат цялата шибана война, докато ти изпълниш задачата си.

— Ти просто предай посланието.

— Добре. Но трябва да те предупредя. Ако някой ми предложи бързо възстановяване под пълна упойка, може да се наложи посланието ти да почака, докато не изляза от нея.

— Боли, а?

— Много. — Келсо потисна един пристъп на болка и стисна ръката на Стив. — Слушай. Оценявам подкрепата. Благодаря за помощта ти да ме върнеш у дома.

— Още не си се върнал, амиго.

— Почти е станало. Дължа ти го, нали?

— Ако предадеш съобщението, ще сме квит. Но ако искаш да ми направиш услуга, просто се погрижи Джоди да излезе цяла от тази каша. Тя жертва главата си, за да спаси твоята. Запомни го.

— Ще го запомня…

— Добре. Ето и последното. Ако някой друг, освен Майка се интересува, единствените оцелели сте вие двамата. Ти не си видял нищо. Джоди знае цялата история. Разбра ли?

— Да…

Джоди дойде да даде на Келсо нощната доза болкоуспокояващо, после го погали по челото.

— Сега поспи. Искаме да си в добра форма за голямото събитие.

— Кога ще е?… Утре ли? — Очите на Келсо започнаха да се затварят.

— Скоро — каза Стив. Трябваше да бъде скоро. В санитарната чанта бяха останали само още две ампули морфин.

На връщане към лагера старейшините на Коджак осигуриха на Кадилак и Клиъруотър две ръце ескорт вместо обичайните пет. Макар това да изглеждаше като подценяване на тяхната значимост, то всъщност беше замислено като комплимент. Като чуха високомерните думи на Кадилак, старейшините стигнаха до заключението, че дори само половината от това да е вярно, Избраните са повече от способни да се защитят сами.

Решението не беше единодушно, но несъгласните отстъпиха пред Карнеги-Хол. Летописецът също не искаше да излага на риск тяхната сигурност, но етикетът трябваше да се спази. Да осигурят на почетните си гости същия или дори по-голям ескорт би означавало, че думите на Кадилак за неговата и на Клиъруотър сила не са взети на сериозно.

Спазваната от години традиция изискваше летописците да си говорят открито. Те можеха да не споделят всичко, което знаят, но всичко, което споделяха, трябваше да е истина. Защото дори един член на тази избрана група да загатнеше с дума или дело, че един брат по дух е използвал дарбите си за лъжа, това щеше да е публично оскърбление с непредсказуеми последици.

Старейшините имаха друга, по-практична причина за намаляване броя на ескорта; имаше остра нужда от воини на друго място. Появата на желязна змия беше нарушила зимния сън на мютските племена, чиято територия лежеше близо до Мисисипи. Ако можеха да преодолеят отделните си интереси, те може би щяха да успеят да изградят обща и силна защита; но денят, когато племената Плейнфолк щяха да сменят враждебността си с чувството за национална държава, беше още много далеч.

Вместо да се бият, те започнаха да се оттеглят на североизток. Същата сутрин група воини на Коджак се бяха срещнали с една предна група С’Нати от едно неизвестно племе, които забиваха колове в територия, вече обявена за собственост на М’Уоки.

С’Натите — чакалите, подмазващи се на глутници вълчици Д’Троит — бяха прогонени без бой, но заплашиха да се върнат с още хора и това разтревожи старейшините на Коджак. С около деветстотин воини от двата пола Коджак не се страхуваха от нападение от съперничещо племе, но не биха могли да устоят на едновременно нахлуване на тяхна територия на няколко противника — както щеше да се случи, ако желязната змия продължеше да настъпва.

Един неблагоприятен конфликт можеше да бъде избегнат само ако се премахнеше заплахата от този страхотен звяр. Тъй като Кадилак беше заявил, че неговото появяване на сцената е директно свързано с появата на Избраните, беше естествено да се очаква тези надарени личности да използват обединените си сили да премахнат заплахата. На Карнеги беше възложена задачата да обясни на Кадилак преди той да си тръгне, че победата над желязната змия вече не се смята само като жест на добра воля; сега това беше важно, за да не бъде смазано племето от натиск от изместените им съседи.