Кървавата река

Няколко отделения тежковъоръжени войници, облечени в бели комбинезони, докарани на срещата в Канзас Сити с танкерния влак, бяха изпратени на разузнаване на двадесет мили от река Сидър. Те намериха подходящ брод и „Дамата“ продължи напред и разтовари двата булдозера, които караше. Под ръководството на Бък Макдонъл те започнаха да правят рампа за достъп до водата. Лейтенант Мур, старши полеви офицер, вече беше разположил два бойни отряда на източния бряг за предмостие и беше изградил обичайния отбранителен периметър, който винаги се разгръщаше, когато екипажът „преместваше кал“ около ешелона.

На това място реката беше дълбока само шест до осем фута, а дъното беше твърдо, което означаваше, че „Дамата“ може да мине, без дори да си намокри корема. Пресичането се забави, когато техниците решиха, че трябва да използват експлозиви, за да взривят скалите в стръмния склон на отсрещната страна, но точно след зори на четвъртия ден булдозерите изкопаха необходимата площадка за излизане и „Дамата“ тръгна към Давънпорт.

Нарастващият брой стрелолисти, които кръстосваха небето, не остана незабелязан от домакините на Кадилак. Селището не беше нападнато, но като видя няколко скайхока в синьо и бяло да преминават почти директно над него, летописецът на племето Коджак, Карнеги-Хол, се разтревожи и попита уважаемите си гости дали появата на облачни воини и съпровождащата ги желязна змия са свързани с тяхното собствено слизане от небето.

Кадилак, който още от самото начало искаше да не остави никакво съмнение у Карнеги-Хол и старейшините на Коджак, че той и Клиъруотър са звездите от избраната група, която племето с нетърпение очакваше, остави без внимание предупреждаващия й поглед и отговори утвърдително.

Вече смаял племето с безупречното си владение на езика на майсторите на желязо и описанието на живота в Ни-Исан на всички равнища, той разкри, че Клиъруотър е повелител и държи ключа към няколко кръга на власт.

Като всички летописци, Кадилак не можеше да устои на една отзивчива публика — особено когато разказаната от него история повиши собствената му значимост. Нека старейшините на племето Коджак си отбележат това! Той, Кадилак, син на Скай-Уокър от Блек-Уинг, и тя, дъщеря на Тъндър-Бърд от Сън-Данс, са родени в сянката на Тройнонадарения. И Мистър Сноу — който беше познат и уважаван от равните на него от годишните събирания на търговския пункт — ги е обявил за меча и щита на Талисман.

И не бяха ли М’Колите най-силното племе на Ши-Карго, свалило девет облачни воини от небето преди да накарат желязната змия, дръзнала да нахлуе на територията на Плейнфолк, да се обърне и да побегне? Кадилак описа ролите, които той и Клиъруотър бяха изиграли в онази голяма победа, като сравни техните сили с онези, които притежаваше Мистър Сноу — Носителя на бури.

Карнеги-Хол и старейшините изреваха одобрително. Това наистина бяха велики дела!

Но имало и още нещо, заяви Кадилак. И продължи пред публиката, която поглъщаше всяка негова дума, да описва как, преди да напуснат източните земи те двамата и техните трима другари нанесли на майсторите на желязо смъртоносен удар, като убили силните господари на войната и осакатили бойците им с небесен огън и земна гръмотевица.

Хей-яяя…

Това, заключи Кадилак, станало, защото те и техните другари били заплашени и преследвани от подземните хора точно както след време мъртвешките лица щели да опитат да отмъстят за наранената си гордост.

Последната забележка на Кадилак беше напълно импровизирана — просто словесно разкрасяване. Но дори да чертаеше образи на бъдещето от виждащ камък с тяхното значение, изписано с огнени букви, той не би могъл да направи по-точно предсказание. Но той не беше определен от съдбата да разкрие смразяващата истина, която лежеше зад хвалбите му, докато опасността не връхлетеше върху него като скала, срутила се върху керван, пътуващ през тесен планински проход.

Карнеги-Хол, тъмен, зловещ на вид мют с рошава черна брада — който според Кадилак беше наполовина на възрастта на Мистър Сноу, — каза, че щом Клиъруотър е повелител и е помогнала на Мистър Сноу да отбият атаката срещу М’Колите, не би ли могла — като жест на благодарност за защитата и гостоприемството, оказани им от племето Коджак — да прогони тези облачни воини от небето и да принуди скритата желязна змия да се върне в дупката си?

Като чу въпроса, Кадилак зяпна, но вече беше отишъл твърде далече и не му оставаше нищо друго, освен да каже:

— Ако волята на Талисманът е такава, това ще бъде направено. — После почувства, че отговорът му се нуждае от по-колоритна окраска, и добави: — И ако това стане, Плейнфолк ще потвърди силата на Избраните и племето Коджак ще бъде справедливо възнаградено за това, че първо ги е приело.

„Колко вярно, мой млади приятелю — помисли Карнеги-Хол. — Колко вярно.“ Но наградите, които имаше наум той, бяха от съвсем различен характер.

Щом останаха за момент сами, Клиъруотър погледна Кадилак с унищожителен поглед.