Кървавата река

— Можеш да го повториш. Преди две седмици той се разпадаше и ти трябваше да го крепиш. Сега се държи като арогантен кучи син! — озъби се Джоди. — На теб може да ти харесва, но на мен — не!

Стив я погледна замислено.

— Знаеш ли какво? Мисля, че всички тези празни приказки, които ми наприказва за нас и за тях, кой какво и на кого е направил и дали можеш да ми вярваш, или не са просто глупости. Това всъщност е заради Келсо, нали? Ти си си втълпила, че ако можем да го качим на борда на „Дамата“…

— Какъв друг шанс има той? — извика Джоди. — Там има добър хирургически екип! Ако можем да се свържем, те веднага ще дойдат и ще го откарат там!

Стив погледна към Келсо. Той не се движеше.

Може би беше мъртъв? Никакъв шанс. Дейв не беше от хората, които биха направили услуга на всички да си заминат тихо…

Той пак се обърна към Джоди.

— Биха могли, но сега се самозалъгваш. Знаеш не по-зле от мен, че те няма да сложат Келсо на операционната маса. Ще му пуснат три залпа в черепа. Той е ренегат, не забравяй!

— Грешиш. Не е…

Стив се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Той е фед под прикритие. Като теб. — Стив я гледаше невярващо. — Не ми вярваш, нали?

— Откога знаеш за това?

— Откакто напуснахме Лонг Пойнт. Не си ли спомняш, че се върнах преди Келсо да излезе от склада на брега и как седяхме и го чакахме, и се чудехме какво по дяволите прави, а двигателите на самолетите работеха?

— Да…

— Е, докато го наричах с всякакви имена, които ми идваха наум, натиснах няколко копчета и ключове и… случайно хванах края на едно радиоизлъчване.

— Продължавай…

— Беше Дейв.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Говореше със Скай-Бъкит Три, същата група, с която твоят приятел с израстъци на главата влезе във връзка, след като кацнахме на Лонг Пойнт.

— Можа ли да чуеш за какво разговаряха Келсо и Скай-Бъкит?

— Не съвсем. Скай-Бъкит предаваше инструкции от някого, наричан Майка. Това говори ли ти нещо?

Лицето на Стив не разкри нищо.

— Малко…

„Майка“ беше псевдоним, измислен от оперативните работници на АМЕКСИКО за Карлстром. Бе станал популярен още преди едно поколение и тогавашният оперативен директор бе позволил официалното му кодово име МХ-Едно, да се замести с него. Карлстром, който оценяваше всички нюанси на значението, бе продължил традицията.

— Келсо използва ли кодово име?

— Да, Рат-Качър…

Стив прие откровението на Джоди спокойно. Нямаше никаква полза да се гневи.

— Защо чак сега ми казваш за това?

Джоди се поколеба, после каза:

— Моментът изглежда подходящ. Нека погледнем фактите. През последните няколко дни трябваше да мислим за по-важни неща. Кадилак винаги беше наблизо и… аз бях…

— Объркана?

— Да. Истината е, че не знаех какво да мисля. Бях изненадана, естествено. Прекарах близо година с Дейв. Е, понякога той е голяма досада, но станахме много близки. Мислех, че е обикновен нарушител. А след това… мислех същото и за теб. Малко се обърках, когато те видях облечен като мют. Но когато се срещнахме в Ни-Исан и накрая се изчисти и ми каза, че си фед под прикритие, плюс всичките други глупости… като връзката ти с вестителя…

Тя махна с ръка.

— Аз съм обикновен, съвсем лоялен човек, Брикман. С всичките споразумения, които правеше, от време на време губех представа кой, кой е. Първата ми реакция — след като се възстанових от изненадата — беше да си мисля, че може би ти и Дейв сте в тайно споразумение, но работите поотделно.

Стив кимна.

— Да, мога да те разбера. Ти си мислила, че…

— После ни се свърши горивото и начинът, по който постъпи Дейв, ме накара да мисля, че може би ти не знаеш какво цели той. И в този момент той се блъсна в дървото и се потроши целият.

— И ти започна да го съжаляваш…

— Какъв беше смисълът да ти кажа? Можеше да се опиташ да го застреляш на място!

Гневът на Стив нарасна.

— Какво те кара да мислиш, че няма да го направя сега?!

Джоди го хвана за ръката.

— Защото не бива да го правиш, а и аз няма да ти позволя! С какво може да ни навреди сега? Та той почти не може да се помръдне.

— Тогава какво ти пука? Просто не разбирам, Джоди. Той е причината да попаднем в тази каша. Защо се опитваш да го защитаваш?

— По същата причина, по която, когато ти беше завързан за кола с лице към трупа, измолих от Малоун да ми позволи да се върна и да ти помогна да се освободиш. Защото ми пука! И на Дейв му пукаше достатъчно да дойде с мен! По същия начин на теб ти пукаше достатъчно, за да ме изведеш от Ни-Исан — или пък ние с Дейв ти бяхме необходими, за да увеличиш бройката?

— Не! Обещах ти да те извадя оттам и го направих. Ние сме от „Биг Блу“, нали?

— Точно така. Най-добрите. Затова искам да направя най-доброто и за двама ви.

— Продължавай. Слушам те…