Кървавата река

— Така ли? Е, аз не съм като повечето хора. Ти ми обеща, че никой няма да го убие… че ще измислим нещо. Сега говориш така, сякаш си готов да натиснеш спусъка. На чия страна си, Брикман?

— На вашата. Най-малкото опитвам се да бъда… но това не е лесно, когато непрекъснато променяте намеренията си!

Това обвинение я раздразни.

— По дяволите! Що за нахалство! Ругаеше ме за промяната на курса, а в Небраска ти си променяше програмата всеки път, когато се натъквахме един на друг. Първия път ми каза, че си облечен като дивак само за да си спасиш кожата. После се оказа, че си фед под прикритие, изпратен да отвлече някакви интелигентни мюти… и ми говореше, че съм истински Блу и как като ти помогна, ще спасиш задника на родната си сестра. А накрая, когато двамата с Келсо променихме мнението си… ти беше готов да изоставиш сестра си и да се сбогуваш с Федерацията! Всичко това просто не се връзва. Ти целиш нещо, Брикман. Сега не е времето и мястото да се разправяме, но аз не ти вярвам.

— Да… — Стив въздъхна тежко. — Имаш право да си подозрителна, Джоди, но неправилно тълкуваш нещата. Аз бях принуден да изпълня тази операции със заплахи срещу Роз. И, да, аз наистина поисках помощ от Федерацията. Ако не ни бяха помогнали, нямаше да оцелеем. Обещах да ти помогна да избягаш от Ни-Исан и го направих. Но никога не съм имал намерение да се връщам там.

— Тогава защо ми казваше, че съм истинска Блу и как всичките ще станем герои?

— Много просто. Не можех да го направя без теб. Но за да избягаме, аз трябваше да работя с Федерацията и ти трябваше да се съгласиш. Рано или късно ти щеше да попиташ откъде идва всичкото онова оръжие… затова трябваше да спечеля лоялността ти. Лоялност на един възпитаник на Линдберг към друг. — Когато мютите ни плениха, ти беше доста настроена срещу Федерацията, така че когато се съгласих да ти помагам, не можех да съм сигурен дали наистина си променила мнението си. — Стив млъкна и загледа как Джоди се изчерви. — Разбрах, че ме лъжеш, чак на лодката на път за Лонг Пойнт.

— Не съм те лъгала, Брикман. Аз наистина бях готова и желаех да се върна във Федерацията. Това беше просто, е… нагласено в Бу-фаро. И онзи човек, Сайд-Уиндър, не само боядисан, но и с израстъци на главата! Откритието, че Семейството има хора, които работят заедно с динките, ме изплаши. Неочаквано разбрах, че ние сме само малка част от много по-голяма организация, и почувствах…

— Че не струваш нищо? Ние никога не сме стрували нищо, Джоди.

— Да, прав си… Не знам защо това беше такъв шок за мен.

— Защото преди да се освободим и да можем да помислим трезво, никога не ни е идвало наум, че може да има алтернатива на онова, което ни се предлага. От момента, когато пораснем достатъчно, за да почнем да разбираме, на нас ни се набива в главите, че единствената причина за съществуването на един трекер е да умре, но да помогне мечтата на Първото семейство да се осъществи. Завладяването на Света със синьото небе… Но никой никога не е оспорвал тяхното право за това… или дали то си заслужава изгубените животи, жертвите, които са направени, и безброй други, които ще бъдат дадени преди те да осъществят мечтата си.

— Това не е само тяхна мечта — каза Джоди. — Тази мечта споделяме всички ние. Е, повечето от нас…

Стив вдигна далекогледа и погледна през клоните на запад. Скайхокът вече беше далеч, мъничка точка върху огромния безоблачен жълт балдахин, който висеше над западния хоризонт.

После го свали и пак погледна Джоди.

— Въпросът е… ако тази мечта се осъществи, какво ще стане с Плейнфолк?

Джоди вдигна рамене.

— Ако Федерацията осъществи плановете си, предполагам, че никой от тях няма да остане жив.

От устните на Стив изскочиха думите на Роз.

— Нима те нямат право на съществуване?

Джоди го погледна озадачено.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Те са хора, Джоди! Човешки същества като нас! Нашите прародители са били и техни прародители!

Джоди остана безразлична.

— И какво от това? Ако е вярно, в което се съмнявам, е било много отдавна. И дори ако можеш да го докажеш, кой ще повярва? Мислиш ли, че всички ще ги разцелуват и ще ги приемат след всичките жертви, направени от поколения трекери? Престани да се заблуждаваш, Брикман. Диваци и нарушители не общуват. Дали си вътре или вън от Федерацията, мютите са врагове и винаги ще бъдат. Ако ние не ги убиваме, те ще убиват нас.

— М’Колите не убиха теб и другите.

— Вярно. Само ни продадоха на майсторите на желязо, така че те да ни бият!

— Нищо ли не си научила, откакто си навън?! — изсъска Стив. — Кадилак и Клиъруотър ни помогнаха да избягаме! Ако не беше тя, сега нямаше да сме тук!

— И ние им помогнахме, но по различен начин. В Ни-Исан ние имахме общ враг — майсторите на желязо. Това споразумение престана да е в сила, откакто дойдохме на територията на Плейнфолк. Сега отново сме на тяхна територия. Те са сред свои. Просто погледни как се държи Кадилак.

Стив кимна.

— Става малко… по-твърд…