Кървавата река

Но имаше и още нещо. Бакстър беше завършил инструктажа с още една задача. Докато са в района за търсене и по обратния път те трябваше да записват положението и големината на всички мютски селища и да отбележат нивото на надземна дейност. Но не трябваше, повтори той, при никакви обстоятелства не трябваше да атакуват наземни цели — дори ако са обстрелвани от земята, — без да получат изрично нареждане лично от него. Единствената ситуация, при която можеше да се използва оръжие, беше да се защитят при кацане за изследване на ясно идентифицирани останки от самолетите или за евакуиране на оцелели.

Страхотно… хиляди благодарности, сър…

Бакстър усещаше скритото недоволство на десетимата пилоти и лично за себе си зададе въпроса за смисъла от „неагресивни“ патрули, но не получи никакъв отговор от Хартман. Командирът на ешелона споделяше резервите му, но беше получил ясни и точни инструкции от СИНК-ТРЕЙН, който, от своя страна, действаше по заповед от Овалния кабинет. Карлстром, оперативният директор на АМЕКСИКО, беше главният двигател зад операцията за търсене на Стив и неговите другари, но получаваше нарежданията си от Орел Едно — кодовото име на Генералния президент. Акронимът АМЕКСИКО никога не се беше появявал на никой видеоекран или на разпечатка и тази „невидимост“ беше една от причините, поради които през столетията съществуването на организацията беше останало в тайна за всички, освен за малцината избрани.

От момента, в който Келсо беше предал своя таен сигнал за бедствие и беше съобщил на организацията какво става на Лонг Пойнт, сложната система на АМЕКСИКО за прехващане контролираше радиочестотите, използвани от двата откраднати скайрайдъра.

При кратката размяна на сигнали с Келсо от намиращите се на самолетите апарати не беше имало време да се провери количеството на горивото в двата самолета. Келсо беше инструктиран да симулира повреда в двигателя, която му дава приемливо оправдание за промяна на курса около езеро Мичиган, вместо да го пресече. След като Кадилак беше с Келсо, Брикман щеше да бъде принуден да го следва. Много зависеше от това как Келсо щеше да се справи със събитията, но той трябваше да се опита да кацне в Айова, колкото се може по-близко до Мисисипи.

Едва след като връзката с Лонг Пойнт беше възстановена, Карлстром научи, че самолетът е излетял, без да е презареден. Дотогава беше невъзможно да контактува с Келсо и да промени уговорките, без да рискува да се разкрие.

Бързо изпразващите се горивни резервоари осигуриха на Келсо повече от добро извинение за промяна на курса, но скайрайдърите бяха принудени да кацнат в снежна буря на около двеста мили на юг от избраната от Карлстром точка. Разгорещените разговори между Стив, Джоди и Келсо относно опасното им положение бяха записани, но тъй като те бяха прекъснали връзката преждевременно, сигналите на АМЕКСИКО не можеха да определят точно мястото, където бяха кацнали. И оттогава бяха изчезнали от ефира.

Сега, почти две седмици по-късно, Карлстром не знаеше, че Келсо — човекът, на когото разчиташе да поддържа връзка — лежи с изпотрошено тяло, завързан за самоделна шейна, а компактният, но мощен уоки-токи, който бе използвал с такъв добър резултат на Лонг Пойнт, се беше счупил при удара на самолета в един голям бор.

Като взе предвид действията на Брикман срещу неговите оперативни сътрудници на Лонг Пойнт, Карлстром реши да не изпраща повече „мексиканци“. Първите трима бяха осакатени само временно, но ако опитът на Брикман да открадне самолета се беше провалил, последиците можеха да са много по-сериозни — дори фатални.

При търсенето на помощта на Сайд-Уиндър за бягство от Ни-Исан с Кадилак и Клиъруотър Брикман беше говорил за необходимостта да стигне до Уайоминг, за да плени „третата цел“: Мистър Сноу — най-силния повелител, известен на Първото семейство. Ако това беше вярно, ако Брикман само се преструваше, че е променил позициите си, Карлстром можеше да предвиди ситуация, при която — за да укрепи доверието на племето М’Кол — той може би щеше да бъде принуден да вземе по-драстични мерки срещу всеки нов опит от страна на АМЕКСИКО да арестува Кадилак и Клиъруотър преди той да е в състояние да ги докара. Неговата първоначална задача беше да залови и тримата. Може би планът, който беше разработил, се нуждаеше от присъствието на Кадилак и Клиъруотър като уловка за хващане на Мистър Сноу…

Тъй да бъде. Ако Брикман вярваше, че може да измисли някоя хитрост, нямаше смисъл да изпраща висококвалифицирани хора, които можеха да се използват по-ефективно на други места. Много по-добре беше да му даде по-голяма свобода. Ако той докараше тримата, какво значение имаше дали щеше сам да си надене въжето на врата? Затова Карлстром — който се самоласкаеше, че неговият собствен непочтен ум е много по-остър от този на Стив — беше избрал „Луизианската дама“ да извърши издирване в района.