Кървавата река

— Ако самолетите се върнат, ще им дам сигнал, че ние с Дейв сме тук долу. И ако попитат къде си ти, ще им кажа, че ти, Кадилак и Клиъруотър не сте се върнали от ловния излет. Че вероятно си хванат от мюти и единствената причина, поради която съм се спасила, е, че съм останала да се грижа за Дейв. — Джоди замълча. — Как ти изглежда?

— Продължавай…

— Вероятно ще трябва да им кажа, че си имал намерение да се опиташ да стигнеш до Уайоминг… но че всички трябва да забравят за това сега, защото ако все още не си мъртъв, вероятно скоро ще бъдеш. — Тя вдигна рамене. — Мютите убиват всеки, който нахлуе в тяхна територия, нали?

— Правилно…

— Разбира се, няма да им кажа нищо за онова, което Клиъруотър направи в Херън Пул. Във всеки случай те вероятно няма да го повярват. И освен това приказването за мютска магия е нарушение на Първи кодекс.

Стив почака малко.

— Това ли е всичко?

— Да.

— Не забравяш ли нещо? Келсо може би е фед под прикритие, но ти си била с група нарушители цяла година. Какво мислиш, че ще направят те, Джоди — ще ти закачат медал за спасен живот на един фед? Ти си видяла твърде много и знаеш прекалено много. Ако те върнат във форт Уърт, вероятно ще завършиш изправена до стената.

— Знам. Но това е единственият начин, по който мога да спася вашите задници. Два живота срещу един. — Тя се намръщи унило. — Съотношението не е толкова лошо.

— Това е лудост. Трябва да има някакъв друг начин да откараме Келсо на борда и да запазим теб от…

— Не! — Джоди стисна здраво китката му. — Аз искам да отида. — Тя погледна в очите му за някакъв знак на поощрение, но не откри такъв. — Знам, че изглежда, като че ли бягам от теб, но… — тя спря неловко — това е най-добрият шанс, който някога ще имам да оправя нещата.

— Тогава го използвай. С командването на „Дамата“ като свидетели за твоя случай може да излезеш по-чиста и от бельото на Генералния президент.

— Приятно е да мислиш така, но ако изтегля билет за стената, ще им кажа какво мисля. Имам достатъчно какво да кажа, Брикман. — Устата й се изкриви в уморена усмивка. — Някога вярвах във Федерацията — вярвах, че Първото семейство не може да прави нищо лошо. После Дейв и Малоун, и Медицинската шапка ми показаха съвсем друг начин на живот, на чувстване и мислене и аз повярвах в това. — Разбрах, че сме захранвани с лъжи, а после открих, че Дейв — един от хората, които ми спасиха живота — също не е истински. Не го мразя за това, но то ме накара да разбера, че никъде не може да се намери истината, Брикман. Така човек може да приеме най-удобната лъжа и да живее с нея.

— Мисля, че грешиш, но знам какво искаш да кажеш. — Стив въздъхна с искрено съжаление. — Решението е твое, Джоди. И така, сега какво?

— Е… за да не направя нещо прибързано, може би трябва да обсъдя нещата с Дейв.

— Остави това на мен — каза Стив и видя как в очите й трепна тревога. — Не се тревожи. Няма да му създавам проблеми. Почти съм сигурен, че той дойде с теб, защото искаше да види накъде ще тръгна. Вероятно е имал заповед да не установява контакт. Високите жици, които ръководят този мръсен бизнес в Гранд Сентрал, имат някои странни представи. Те не обичат хора като нас на предната линия да се сприятеляват.

— Кажи ми нещо…

— Какво?

— Когато пресичахме езеро Ери. Ако Дейв и аз не ти бяхме казали, че не искаме да се върнем, какво смяташе да правиш?

— Щях да ви упоя като другите — каза Стив.

Джоди огледа небето, след това се изправи и излезе на открито, обърна се и погледна Стив.

— Когато през 2889 дойде новото попълнение, Голямото Д ми каза, че трябва да те следя. Не съм изненадана, че са те направили фед под прикритие.

Стив скромно вдигна рамене. Нямаше план. От момента, в който се бяха качили на борда на кораба с колела за Бу-фаро, той сам беше решавал какво да прави. Беше объркан — докато не се появи Роз на тяхната „частна линия“ с уверението, от което се нуждаеше. Но при сегашното опасно положение не бе време да проявява слабост или нерешителност. Ако Джоди беше убедена, че той е десет хода по-напред в играта от всеки друг, защо да й отнема илюзията?

Глава 5

За планеристите на „Луизианската дама“ вторият ден донесе по-окуражаващи резултати. През нощта над главната площ на претърсване имаше нови снежни вихрушки, но вятърът, който беше променил пейзажа в нова картина с остри като нож дюни и дълбоки дупки, беше издухал натрупания върху изоставените скайрайдъри сняг.

Съгледа ги следобедният патрул, воден от Нейт Стинсън. Той беше заместник-командир на отделение на „Пясъците на Иво-Джима“ преди да бъде прехвърлен и издигнат на поста, който Джоди беше заемала на „Дамата“. Стинсън предаде новината на Хартман, а после, след като и четиримата пилоти огледаха района от ниско, нареди на Викърс да кацне и да проучи мястото на катастрофата.