Кървавата река

Стив се приготви да му отговори, после премисли и преглътна острите си думи. Щеше да има достатъчно време да тури тази тревна маймуна на мястото й.

Когато Хартман се показа на екрана да съобщи, че на сто и четиридесет мили на изток от сегашното им местоположение е видян отпечатан в снега един осемцифров сериен номер, новината беше посрещната със спонтанен одобрителен вик. Тъй като на екипажа на „Дамата“ беше казано, че търсят петима трекери, всички бяха искрено доволни, че са ги намерили, но истинското вълнение беше предизвикано от перспективата за ранно завръщане у дома.

Макдонъл позна серийния номер, изписан на екрана от радиокомуникационния техник, който беше приел съобщението. Хартман, който знаеше, че има серийни номера, означаващи повече от онова, което се вижда, го беше вкарал в компютъра.

Веднага се появи отговор:

2096–5341 КАЗАН, ДЖОДИ, Р. ОТ „ЛУИЗИАНСКАТА ДАМА“, 5 АПРИЛ 2984. ЛЕТЕЦ, КМНД/ОТД, 1 МАЙ 2986. ЗАГИНАЛА ПРИ ОПИТ ЗА КАЦАНЕ ПО ВРЕМЕ НА БУРЯ БЛИЗО ДО РЕПЕРНА ТОЧКА КАСПАР, УАЙОМИНГ, 12 ЮНИ 2989.

Никой, бил на борда по това време, не беше забавил 12 юни.

Хартмай знаеше, че Джоди е на повърхността, откакто му беше заповядано да промени курса в Тринидад, но беше истински изненадан, че е получил като на тепсия положителна идентификационна карта и местоположение, точно когато търсенето след едно обещаващо начало беше заприличало на търсене на игла в купа сено, така че каза на Макдонъл:

— Това е невероятно…

— Изобщо не ме изненадва, сър. Тя е твърд тип. — От устата на Голямото Д терминът — прилаган без разлика на пола — беше висока похвала. И рядко се правеше.

Хартман се обърна към дежурните изпълнители и техници на „седлото“.

— Това е, господа. Първият ни контакт… и тя е от „Дамата“.

Всички се развикаха възторжено.

Хартман кимна на командира на въздушните сили.

— Предприемете процедури по завръщане, господин Бакстър. Искам Казан да бъде докарана на борда колкото се може по-скоро. Това включва и всички, които са с нея. Дръжте ме в течение. Искам да знам историята в нейното развитие.

— Слушам, сър! — Бакстър отдаде чест и отиде да изпълни задачата.

Хартман отведе Макдонъл настрана.

— Не искам да развалям удоволствието на другите, Бък, но когато я докарат, разчитам на вас приемът да бъде сдържан. — Видя как широката усмивка на Макдонъл помръкна. — За седемнадесет месеца може да са се случили много неща.

Комендантът го разбра.

— Просто не мога да си я представя като нарушител, сър. Казан беше лоялна. Вината за нейното изгубване отчасти е моя. Щом придошлите води се оттеглиха, един от нейното звено — планеристът Брикман — дойде при мен. Предложи да оглави група за издирване по реката. Отказах му. Казах му, че не искаме да губим планеристи за откриване на трупове! — Той се усмихна унило. — Знам, че малко след това бяхме ударени от крещяща маса диваци, но тогава така мислех.

— Направили сте онова, което е трябвало, Бък. Няма място за съжаление… особено сега, когато тя е намерена и очевидно е в достатъчно добро състояние, за да напише името си на снега. Споделям уважението ви към нея, но няма да можем да я задържим при нас. Всъщност вероятно ще трябва да мине много време преди да я реабилитират. Ако изобщо я реабилитират. Когато оценителите се заемат с нея…

— Тя ще се оправи, сър. Залагам пагона си. Шефът на екипажа ми разказа как е паднала от площадката за кацане. Ако питате мен, й е трябвало повече от обикновен късмет да се измъкне от такава каша. Разстоянието от Уайоминг до Илиной е твърде голямо, за да се премине без ешелон. Да, сър. Горя от нетърпение да чуя какво е преживяла. Прав ли съм да мисля, че е свързана с онези два скайрайдъра, които търсим?

— Няма да можем да разберем това, докато не дойде на борда — отговори Хартман. С изключение на неговия заместник лейтенант Купър и навигатора Райдър никой на борда не знаеше, че Казан и Брикман са двама от петимата, които „Дамата“ трябваше да намери. Сега беше извадено на показ името на Казан, но Хартман прецени, че е благоразумно колкото се може по-дълго да избягва да я свързва със свалените самолети.

— Защото казват, че скайрайдърите често се използвали от феди.

Хартман се наежи. От поучителния душ с полковник Мари Андерсън той беше убеден, че „Дамата“ е изпратена да събере остатъците от една тайна операция, която беше протекла погрешно. Но не беше готов да споделя мислите си с някой друг.

— Нямам коментар, господин Макдонъл. И един съвет. Избягвайте по-нататъшни предположения по тази тема — и пред публика, и насаме.

Макдонъл застана мирно и безупречно отдаде чест.

— Слушам, сър!

Когато комендантът напусна „седлото“, дойде старши полевият командир Мур със заместника си капитан Върджил Клей.

— Какво има, Боб?

— Върджил има идея, която иска да сподели с вас.

Клей обясни.

— Лейтенантът от станция Пуебло предложи да преведе отряд през Мисисипи, така че да имаме подкрепа на суша.