Кървавата река

Един от кръжащите „Скайхок“ мина ниско над угасващия огън и Нейт Стинсън, пилотът, люшна крила, когато префуча покрай Джоди. Тя му махна, а той се издигна, зави надясно, зае хоризонтално положение на петстотин фута и направи плавен завой на 360 градуса.

Когато синьо-бялата машина прелетя над покритите със сняг борове, под които лежеше скрит Стив, Джоди включи радиостанцията.

— 2–0–9–6–5–3–4–1 вика „Скайхок“. Как ме чуваш? Край.

— Блу Едно на 5–3–4–1. Чувам те идеално. Твоята позивна е Сноу Бърд5, повтарям Сноу Бърд. Нуждаем се от точното ти местоположение, за да улесним евакуацията. Стой на място, докато те свържем с Лейди Сън-Рей. Край.

— Разбрано, Блу Едно. Сноу Бърд стои на…

Стинсън превключи каналите, извика „Дамата“ и получи потвърждение, че неговата черна кутия препредава излъчването на Джоди. Разменените предавания се записваха на лента и един цифров аудиопреобразовател едновременно ги препредаваше в текстова форма на много видеоекрани. Лейди Сън-Рей беше позивният сигнал на Хартман.

— Блу Едно на Сноу Бърд. Лейди Сън Рей на линията. Продължи с точното местоположение. Блу Едно приема.

Стив, Кадилак и Клиъруотър слушаха напрегнато как Джоди предаде на Хартман кратко и ясно здравословното състояние на спътника си и му каза, че двамата с Келсо са единствените оцелели от първоначалната група от петима.

Хартман й благодари, след това попита за серийния номер на Келсо.

Джоди го каза на един дъх и добави:

— Беше ми казано да добавя, че има суфикс ОУ — каквото и да означава това. Край.

— Разбрано, Сноу Бърд. Бъди готов. — Хартман се обърна към Декстър, дежурния радиокомуникационен техник. — Нашата радиовръзка с Хюстън включена ли е?

— Тъй вярно, сър.

— Въведи последното име и номер до централния контрол на данни. Искам незабавно потвърждение и оперативно ръководене!

— Слушам! — Пръстите на Декстър бързо заиграха по клавиатурата.

ОУ беше съкращение от „Отнеси до управлението“. Това означаваше, че никой не може да предприеме никакво административно действие по отношение на такъв човек без разрешение на АМЕКС, изпълнителния клон на федерация Амтрак, разположен в Черната кула. Висшите ръководители като Хартман знаеха, че АМЕКС е продължение на Първото семейство. Това означаваше, че Келсо работи за Белия дом. Възможно ли бе Джоди Казан — както беше намеквал Бък Макдонъл — също да работи за тях?

От време на време Стив, Кадилак и Клиъруотър виждаха скайхока на Стинсън, който продължаваше да кръжи над мястото на лагера. Джоди се беше върнала до дърветата и стоеше с радиостанция до ухото. Другата станция лежеше до Стив и Кадилак и тихо пукаше от статично електричество.

Хартман отново се обади.

— Лейди Сън Рей на Сноу Бърд плюс един. Преминаваме към евакуация. Два, повтарям два самолета за евакуация, четиринадесет-петдесет часа. Оценено време на пристигане шестнадесет-двадесет часа централно стандартно време. Имате ли точно време? Край.

— Сноу Бърд на Лейди Сън Рей. Потвърждавам. Сверих го. Петнадесет-петдесет-пет. Край.

— Един час сте напред, Сноу Бърд. Сега е четиринадесет-петдесет-пет. Трябва да изтеглим авиационното ви прикритие, но не се безпокойте. Кавалерията е на път. Имате ли цветни ракети?

— Да, Сън Рей. Три червени и две зелени.

— Добре, Сноу Бърд. Пусни зелена, ако евакуацията може да продължи. Ако на земята има вражески сили, изстреляй червена ракета в посока към тях. Ще бъде изпратен ескорт, който ще открие прикриващ огън.

Стив и Кадилак се спогледаха.

— Дръж се, Казан — продължи Хартман. По гласа му личеше, че се усмихва. — Ако всичко върви по план, ще те приберем на борда след три часа.

— Чакам с нетърпение, сър. Сноу Бърд, край.

Беше ред на Клиъруотър и Кадилак да се спогледат. Стив, който бе с гръб към Кадилак, не можеше да види триумфиращия блясък в очите му.

Джоди гледаше как скайхокът се изкачва на височината на другаря си. Когато небето се изчисти, я обзе внезапна тревога. Толкова близко и въпреки това толкова далеч… Тя погледна часовника си. Смяната им скоро щеше да дойде. Ако всичко вървеше добре, в осемнадесет нула нула тя щеше да е на борда и да участва в шумна веселба с добрите си стари приятели.

Мушна се под клоните и отиде да види дали Келсо е още буден. При новината, че след три часа ще бъде в опитните ръце на лекарите от „Дамата“, сигурно щеше да се зарадва. Намери го да спи и реши да не го буди.

През следващите четиридесет и пет минути небето над лагера остана празно. Джоди никога не се беше смятала за търпелива, но откакто срещна Келсо откри, че има скрити резерви от това ценно качество. Сега трябваше да разчита на него — въпреки дружелюбния разговор с Хартман тя си представяше всички неща, които можеха да тръгнат погрешно. Брикман можеше да й каже нещо успокоително, но те се бяха разбрали да не поддържат радиовръзка, за да не ги засекат идващите самолети.