Кървавата река

Минутите течаха мъчително бавно, всяка подчертавана на всеки десет секунди от ритмичното хъркане на Келсо. Накрая Джоди видя три скайхока да летят към нея, подредени един до друг. Погледна часовника, после вдигна далекогледа към самолетите. Имаха колесници. Когато водачът започна да кръжи като мишелов, търсещ плячка, останалите два обърнаха на север и на юг. Тримата летци очевидно не поемаха никакви рискове.

Слушалката изпука и оживя.

— Блу Четири до Сноу Бърд плюс един. Актуализирайте местонахождението си. Край.

Джоди натисна бутона за предаване.

— Сноу Бърд на Блу Четири. Все още сме на предишното място и ви виждаме. Край.

— Прието, Сноу Бърд. Приемете съобщението на екипа, че оцененото време на пристигане остава шестнадесет-два-десет часа и зелена ракета от вас. Блу Четири, край.

В четири и десет Джоди видя още три точки да се насочват към нея на малка височина. Далекогледът разкри, че към колесниците на самолетите са прикачени къси ски. Когато дойдоха достатъчно близко да се виждат ясно с невъоръжено око, Блу Четири се снижи да ги посрещне. Другите два скайхока останаха високо горе. Триото със ските мина на около осемстотин фута над главата на Джоди, следвано от Блу Четири, и всичките четири самолета започнаха да кръжат над зоната за евакуиране.

Когато първите два самолета се гмурнаха надолу, Джоди изстреля високо във въздуха зелена ракета. Двата самолета минаха под дъгата от пушек от ракетата един подир друг и се плъзнаха ниско над лагера. Джоди подскачаше и развълнувано размахваше ръце. Самолетите минаха втори път на по-голяма височина, за да изберат подходящо за кацане място. Джоди се мушна под укритието и клекна до Келсо.

— Дейв! Дейв! Събуди се! Всеки момент ще кацнат! — Тя го потупа по бузата, после възбудено го разтърси за рамото. — Заминаваме!

Джоди хвана въжетата за теглене на импровизираната шейна и го издърпа на открито. Освен сигналния пистолет, далекогледа и радиостанцията нямаше нищо друго за носене — Стив и двамата мюти бяха отнесли торбите с останалото от тяхната плячка.

Първият от двата самолета обърна срещу вятъра и започна последния си заход от североизток — отдясно на Джоди. Вторият, който сега летеше по посока на вятъра, временно беше закрит от дърветата зад нея.

Брикман и приятелите му можеха да виждат и двата. Джоди се чудеше дали Стив не е променил решението си. Изпита внезапно съжаление, че го оставя на милостта на онези диваци, но, по дяволите — той беше направил своя избор, а тя — своя. Тя отново беше намерила себе си. И вътрешната увереност за правилността на решението й, й беше дала куража да посрещне онова, което я очаква.

Оставаше да се преодолее само още едно препятствие. След като беше убедила Келсо, че Стив е убит, сега тя се беше натоварила със задачата да убеди и всички останали. По цялата йерархия. И за разлика от Дейв, техните мозъци не бяха объркани от болкоуспокояващи. Просто тя самата трябваше да направи всичко възможно. Сега беше твърде късно да се върне назад. Не, това щеше да е последната лъжа. Наистина последната…

Вторият „Ски-хок“ още беше на последния си заход, когато първият спря на петдесетина метра. Тя свали от лицето си безформената космата кожена качулка и махна на пилота, който отвори капака на кабината и излезе, после започна да тегли шейната на Келсо към него. Пилотът вдигна визьора си и затича към нея. Зад него вторият самолет леко кацна на вълнистия снежен килим.

Джоди поздрави първия пилот с широка усмивка.

— Много мило, че дойдохте. — Тя протегна ръка. — Радвам се да те видя, Гас.

Гас я погледна за миг, после се завъртя да огледа наоколо и разкопча кобура на пистолета си. След като направи пълен кръг, отново я погледна — сякаш не можеше да реши дали си заслужава да я спаси.

Джоди помисли, че може би не я е познал.

— Казан. Джоди Казан. Миналата година през април бях твой…

— Да, знам… — Гас небрежно стисна все още протегнатата й ръка. — Какво е станало с лицето ти?

— Ако толкова те интересува, попитай ме пак, когато се върнем на борда.

Гас посочи Келсо, който лежеше завързан за товарния люк. Под люка имаше груба дървена рамка, която служеше за плазове.

— Може ли да бъде свален от тази измишльотина?

— Можем да отрежем клоните, но трябва да остане завързан за люка. Това го държи цял.

Гас изруга под нос и взе едно от въжетата от Джоди.

— Добре, хайде. Да го качим и да се измитаме оттук. Ти можеш да пътуваш с Радък. Той е от новите момчета. Завърши тази година. Аз съм заместник-командир на звеното.

— Честито — каза Джоди.

Издърпаха Келсо при самолета на Гас. Радък намали газта, остави мотора да работи на малки обороти и дойде да помага.

— Как върви?

— Чудесно — изсумтя Гас. — Приготви шасито, докато отрежа това. — Той извади бойния си нож и започна да реже суровите животински сухожилия, с които Кадилак беше завързал клоните за люка.