Кървавата река

Джоди заобиколи самолета на Гас, клекна под перката и след това се втурна към втория скайхок. Ззззззуииииии! Друга стрела прелетя покрай нея. След това още две, този път високо над главата й. Ззззззуииииии-ззззззуииииии! Диваците сигурно бяха разбрали, че другите четири самолета слизат да им надупчат задниците.

В ума й прозвуча един глас. Настойчив. Изискващ. Напомнящ й, че трябва да направи нещо. Да, разбира се. Всичко това имаше смисъл. Това не беше атака. Не се предвиждаше никой да бъде убит. Това беше диверсия за отвличане на вниманието на онези, които може би не разбираха, че тя помага на приятелите си…

На Гас и другите, които бяха приковани към земята, може би им се стори цяла вечност, но четирите кръжащи в орбита скайхока се забавиха по-малко от тридесет секунди. Забавянето се дължеше на това, че Блу Четири, пилотиран от Шийла Крей, трябваше да предаде на Хартман бърз рапорт за ситуацията, преди да може да открие прикриващ огън. Но сега, най-после, мютите бяха открити. Крей, която водеше атаката на левия край на гората, включи електромотора, който щеше да завърти шестте цеви на пушката, и сложи палец на бутона за стрелба. Когато го натиснеше, пушката щеше да изстреля със скорост хиляда и двеста залпа в минута смъртоносна градушка от остри като бръснач игли.

В целевата площ долу дванадесет мюти Коджак вече тичаха навътре в гората и изчезнаха в грубия заслон от сплетени клони, който бяха построили през нощта по инструкция от Кадилак, докато той и другите небесни пътници бяха заети другаде.

Стив и Кадилак бяха все още в опасната зона и се караха, стигна се почти до бой. Клиъруотър, временно забравена от двамата мъже и самата тя забравила за присъствието им, стоеше на няколко метра от тях със затворени очи, разкрачена, с ръце на бедрата и лице, обърнато към небето; умът й бе насочен към нещо отвъд него.

— Какво става? — беснееше Стив. — Мислех, че си се разбрал с тях!

— Успокой се! Те знаят какъв е залогът. Никой не е убит. Стрелят ей така, на шега!

— На шега ли?! Тези маймуни едва не провалиха всичко!

— Не разбираш ли?! Тези хора са воини, Брикман! Това там са техни врагове. За тях това е въпрос на чест. Честта на племето! Трябваше дълго да ги убеждавам да не ги избият. Накрая се съгласих да им позволя да направят този жест на предизвикателство.

— Така ли? И не ти ли мина през ума, че момчетата горе могат да реагират също с малък жест!

— В такъв случай по-добре да се махаме оттук. — Кадилак посегна да хване Стив за ръката.

Стив бутна ръката му и се обърна към Клиъруотър.

Кадилак го стисна здраво.

— Не се меси, Брикман! Тя знае какво прави!

Тялото на Клиъруотър потрепери, когато началният силен земетръс влезе през подметките в краката й и продължи нагоре, за да се срещне с подобна сила, която дойде от небето като невидима светкавица. Мускулите на тялото й се стегнаха, сухожилията се опънаха, лицето й се превърна в непроницаема маска и когато отново отвори очи, те светеха така ужасяващо, както на легендарната Медуза.

Клиъруотър замахна напред и нагоре — показалците й сочеха двата приближаващи се самолета — и от устата й излезе пронизителен виещ вик — знак за изригване на повеля от устните й. Нечовешки, неземен звук, невъзможен за описване. Спиращ сърцето, изсушаващ вътрешностите, пронизващ мозъка. Звук, който оставяше неизличима следа в умовете на всички, които са го чули, превръщащ костите в желе и кръвта във вода.

Както беше научила в Ни-Исан, тя можеше да влезе в ума на друг само ако той е отворена врата, но не беше нужно да се търси врата у онези, които жадуваха за кръв и чиито инстинкти за убиване бяха насочени срещу нея, или онези, които беше избрала да защити. Енергията, която подхранваше тяхната омраза, действаше като проводник за нейната сила, засмукваше я в самото сърце на тяхното същество.

Същата лудост, която беше обхванала съвипускника на Стив Фазети над горите на Уайоминг и го беше накарала да се обърне срещу своя съекипник Нейлър, сега обзе Марк Ридъл, който летеше зад Шийла Крей. Той включи лазерния си далекомер, докара червената точка върху фюзелажа на скайхока на Крей и стреля. Поразеният самолет се преобърна надясно и полетя надолу с носа напред.

Ридъл не погледна втори път. В ума му имаше само една мисъл. Той трябваше да защити живота на онези долу от своите подведени другари. Спусна се стръмно надясно, атакува успешно водещия скайхока, след това се обърна към четвъртия самолет, пилотиран от приятеля му Есекс, и полетя право към него с неизразим възторг.

Радък, който беше изтичал да затвори чувала на Джоди върху шасито, замръзна с широко отворена уста и очи. Размерът на бедствието, неговата необяснима природа и бързината, с която се случи, го оставиха безмълвен.