Кървавата река

В санитарния вагон екипът на хирурга капитан Кийвър провери дали Келсо е още жив и изслуша рапорта за предполагаемите му рани. Кийвър реши да направи визуален преглед, последван от цялостно сонарно сканиране, и нареди на лекарите да свалят коланите, които държаха Келсо към люка, и да разрежат кожите и термоодеялата около потрошеното му тяло.

Джоди и Макдонъл слязоха от количката и влязоха в командния вагон. Бакстър, първият оперативен офицер, слезе по стълбата от „седлото“.

— Командирът горе ли е? — попита Макдонъл.

— Да. Ще слезе лично. — Бакстър подаде ръка на Джоди. — Отдавна не съм те виждал. Как се чувстваш?

— На борда? Малко странно, но… с всяка минута по-добре.

— Какво е станало с лицето ти?

Джоди пипна обезобразяващия розов белег, който минаваше по лявата страна на лицето и врата й, и отвърна с крива усмивка:

— Получих го, когато целунах „Дамата“ за довиждане. Надявам се посрещането у дома да е по-малко болезнено.

Бакстър кимна с безразличие и се обърна към Макдонъл.

— Влизайте. Всичко е готово. Аз отивам при моите момчета в летателния вагон.

Макдонъл и Джоди влязоха в личната квартира на Хартман. До две съвсем нови кърпи на леглото имаше чиста планеристка униформа.

— Добре, събличай се.

— Да се съблека?

— Чу какво казах. Не можем да те представим пред Стареца в такъв вид. Хайде. Сваляй тези вонящи боклуци от гърба си и влизай под душа.

Джоди изглеждаше сконфузена.

— Аз… аз… не мога! — Тя се хвана за челото. Чувстваше се сякаш някой е забил в мозъка й нажежен до червено нож.

— Казан, казах да се съблечеш! — Той я хвана за раменете и я разтърси грубо. — Какви са тия глупости, по дяволите?!

Болката в главата й стана непоносима. Джоди се отдръпна и изръмжа като хваната натясно планинска котка.

— Махни си ръцете от мен, мръснико! — Дясната й ръка посегна към бойния нож, завързан за бедрото й. — Само да ме пипнеш и ще те убия!

Умственият радар на Макдонъл регистрира тревожно ехо. Имаше нещо много погрешно и то изискваше незабавно действие. Със страхотен удар той я събори в безсъзнание преди тя извади ножа от ножницата. Когато се наведе над свитото тяло, усети, че зад него има някой, и се обърна. На вратата стоеше Хартман.

— Колко видяхте от това?

— Достатъчно. — Хартман пристъпи напред и също се наведе. — Какво става, Бък?

— Не знам, сър. Но имам чувството, че сме в голяма беда. — Докато говореше, той започна да разпаря кожените дрехи на Джоди. Стигна до мръсната сиво-синя памучна туника, която тя носеше като робиня в Ни-Исан, разтвори я и видя нещо, което изглеждаше като квадратен дървен клин под пояса около кръста й. Само че в това парче дърво имаше скрит радиодетонатор.

— Кристо! — ахна Хартман. — Това не е дърво, това е…

— Шибана бомба!!! — изрева Макдонъл, сграбчи пластичния експлозив, свали детонатора и го захвърли в коридора зад гърба си. — Обяви обща тревога!

Хартман се спусна към големия червен бутон на стената.

Ходът, който щеше автоматично да затвори всеки вагон от съседните, беше твърде закъснял.

Когато петимата лекари вдигнаха Келсо от капака на люка, детонаторът в квартирата на Хартман се взриви със силен гръм; едновременно с него в ешелона проехтяха две други експлозии.

Най-катастрофален беше взривът в скайхока на Радък. Експлозивът, поставен под пилотската седалка, взриви резервоарите на съседния самолет. Това на свой ред предизвика други взривове, стелажите с бидони с напалм и намиращите се под пода резервоари с гориво под налягане се запалиха и летателният вагон избухна като минивулкан.

Пламтящото гориво и ненаситните огнени кълба на напалма, съчетани с адската ударна вълна, която нахлу в коридорите на съседните вагони, погълна всички, които стояха по пътеката. На разстояние два вагона в двете посоки някои членове на екипажа запазиха присъствие на духа да затворят аварийните врати и да спрат огъня, но с това решиха съдбата на всички уловени от другата страна на вратите.

Между онези, които изчезнаха, или онези, чиито тела бяха намерени по-късно овъглени до неузнаваемост, бяха Бакстър, ръководителят на въздушното отделение, Гас Уайт, Радък, лейтенант Хармър, останалите планеристи и целият наземен екипаж. И освен тях много други…

Вторият взрив — в санитарния вагон — разкъса на парчета Келсо, уби петимата лекари, които го държаха, и хирурга капитан Кийвър и разруши операционната. Неколцина други от санитарния екип, които бяха в купето или работеха наблизо, бяха или убити, или фатално ранени. Онези, които бяха достатъчно щастливи да оцелеят, излязоха изпод развалините с мозъчно сътресение, наранени и обгорени.

Експлозиите бяха взривени със същия радиопредавател, който Стив беше използвал с такъв добър ефект при бягството от Херън Пул, но бяха организирани от Кадилак и Клиъруотър.