Кървавата река

Трите експлозива бяха останали от Херън Пул и когато кацнаха до река Хъдсън, Стив внимателно ги беше извадил от самолетите с ракетна тяга, които бяха използвали за първата част на пътуването си. По време на пътуването с лодка до Бу-фаро експлозивите, детонаторите и радиопредавателят бяха прибрани в торбата, която Кадилак грижливо съхраняваше в кабината си.

От Бу-фаро торбата беше пренесена на Лонг Пойнт, прибрана на борда на един от откраднатите скайрайдъри и после скрита в снега на последния лагер. И когато научи за плана на Стив да пусне Джоди и Келсо на „Дамата“, Кадилак реши да нанесе удар, който да впечатли подземните хора и да премахне всякаква по-нататъшна възможност Стив да продължи двойната си игра.

С дълга усукана животинска жила и парче огънат метал, отпран от капака на товарния люк, Кадилак монтира ръчния предавател така, че бутоните, които контролираха трите експлозива, да се включат, когато Келсо бъде вдигнат.

Предавателят и един от експлозивите бяха поставени под тялото на Келсо, когато бяха проверявали шините и превръзките му. Малко след това Клиъруотър използва силите си, за да влезе в ума на Джоди, докато масажираше врата й.

Според внушената психически заповед Джоди скри втория експлозив до тялото си. По-късно, по време на диверсионната атака на мютите, тя се възползва от объркването и постави останалия експлозив в скайхока на Радък. Не си спомняше да го е направила, но внушението беше останало в подсъзнанието й. Така че когато Бък Макдонъл й каза да се съблече — което щеше да разкрие скритото под туниката й и по този начин да наруши плана, — тя се възпротиви като умопобъркан зомби.

Келсо беше подложен на същата обработка, което го направи нечувствителен към пакета, пъхнат под кръста му. Смъртта го връхлетя преди умът му да може да регистрира болезненото усещане, че е бил предаден. Беше иронично, защото ако беше имал време, той щеше да прокълне Стив с последния си дъх.

Иронично и твърде тъжно, тъй като за първи път през живота си Стив беше невинен. Той беше играл честно. Е, почти честно. И беше надхитрен. Но Кадилак не му беше съобщил новината. Тримата тичаха на север с ликуващия си мютски ескорт и Стив не знаеше, че „Луизианската дама“ лежи изкормена и горяща и че със смъртта на Келсо неговите добре замислени планове също са изгорели.

Глава 7

Макар че снеговалежът беше спрял, на Стив му бяха необходими почти три дни да измине четиридесетте мили, които отделяха техния изоставен лагер от селището на Коджак. Затрудняван от раната от стрелата в бедрото, той не можеше да издържи на темпото, наложено от мютите, и Кадилак се възползва от възможността отново да подчертае новооткритото си превъзходство и безмилостно да го пришпорва.

Стив стискаше зъби и се молеше болката да изчезне, но на втората сутрин кракът му просто отказа и той зарови нос в снега.

Кадилак застана над съперника си с ръце на кръста, докато двама воини го вдигаха. Последва кратка препирня дали трябва да го носят, но Стив, който съзнаваше, че рискува да изгуби всякакъв „статус“ на един от Избраните, настоя да продължи сам и да стигне, когато може.

Клиъруотър заяви, че ще остане с него, и помоли двама воини да ги съпровождат, за да им служат за водачи. Тъй като тя вече беше демонстрирала силата си да унищожава всяка съпротива, която могат да срещнат, доброволци не липсваха. Кадилак настоя да продължи с останалите десетима воини и когато Стив докуцука до огъня, вече беше заел почетното място.

Така че пристигането преди другите даде възможност на Кадилак да получи лъвския дял от почестите, особено след като десетимата мюти разказаха какво се е случило, и да се похвали със свалянето на четиримата облачни воини.

Но това не било всичко, започна да се перчи Кадилак, когато дойде неговият ред да говори. Той бил спазил обещанието си да прогони желязната змия в леговището й. Както неговият ескорт можел да потвърди, двама от Избраните използвали силата си, за да влязат в умовете на врага, и принудили оцелялата двойка облачни воини да се върне в корема на звяра и да го погуби.

И сега, каза той, змията е разкъсана и запалена, погълната от смъртоносния огън, който носи в корема си. Племената на запад, най-близките до доблестните Коджак, щели да съобщят новината за нейното унищожаване от невидими удари, поразяващи със силата на земна гръмотевица.

При освобождаването на страхотната си сила Избраните били загинали — но не за дълго. Техните духове били отнесени високо и щели да бъдат събрани от Мо-Таун, Великата небесна майка, и върнати на земята в телата на силни воини. Онова, на което щастливите воини били станали свидетели — както техните съседи скоро щели да потвърдят — било силата на Талисмана, действаща чрез родените в неговата сянка.

Хеййй-ЯААААА! Викът излезе от почти хиляда гърла. Последваха възхвали, съпроводени от ритуално биене на барабани, танци и пеене, подсилени от много изпушена трева рейнбоу.