Кървавата река

Джоди, измъкнала глава навреме да види как трите самолета падат, споделяше ужаса и мъката, но тя вече познаваше разрушителните сили на мютските повелители и позна почерка на Клиъруотър. Нямаше смисъл да се опитва да обяснява на Радък какво се е случило. А и нямаше време.

— Не си прави труда да дърпаш ципа! — викна тя. — Излитай преди небето да е паднало върху ни.

Радък не се нуждаеше от повече убеждаване. Той скочи в кабината, затвори капака и отвори широко дроселовата клапа.

Скайхокът на Гас Уайт се плъзгаше по снега пред тях. Джоди видя как той се отлепи и полетя стръмно нагоре с Келсо, завързан от дясната страна. Секунда или две по-късно те също бяха във въздуха. Чудесно, жизнерадостно чувство.

Успяхме, Дейв. Връщаме се у дома…

Малко след това Хартман получи новината за успешното евакуиране и неочакваната загуба на четирите ескортиращи скайхока. Той благодари на двамата пилоти за тяхната роля в операцията по евакуиране и им пожела безопасен обратен полет. Като командир на ешелона Хартман знаеше някои неща за повелителите, но темата за тях и мютската магия се дискутираше шепнешком, и то само с равни.

Нямаше сигурно доказателство за съществуване на такива хора нито имаше логическо или дори правдоподобно обяснение откъде идва тяхната сила, но никой не можеше да отрече, че от време на време срещу силите на Федерацията беше изпращана някаква ужасяваща разрушителна сила, несвързана с природни явления. Срещу „Дамата“ също. В Уайоминг и сега тук. Сила, която можеше да влияе върху умовете и да призовава буря от ясно небе.

Крей беше първата жертва, но Уайт не беше сигурен кой от другите трима пилоти е отговорен за масовата сеч. Тя имаше потискащо познат характер, но Хартман знаеше, че по този въпрос трябва да запази мислите си за себе си и за малцината колеги, на които можеше да се довери. Публичното говорене по този въпрос беше нарушение на Първи кодекс. За официалния дневник трябваше да се намери някаква запазваща репутацията формула. Но този път, със загубата на цели четири съвсем нови самолета, трябваше да е нещо по-приемливо от обичайната „пилотска грешка“.

Гас и Радък кацнаха плавно на снега от дясната страна на „Дамата“ и в сгъстяващия се мрак рулираха към авиационния вагон. Наземният екипаж и някои от лекарите от санитарния вагон вече чакаха. Хартман беше използвал парните дюзи да изчисти снега под ешелона и площадката под корема на съседната секция беше свалена, за да могат хората да влизат и излизат.

Бък Макдонъл също беше там. Беше решил да посрещне Джоди с усмивка, но при загубата на четирима планеристи нямаше място за усмивка. Въпреки това се успокои, като я видя. И все пак погледна с неприязън парцаливите й кожени одежди.

— Казан… Приличаш на нещо, което мютите убиват за обяд. — Той я прегърна. — Хайде. Старецът с нетърпение очаква да те чуе. Насаме.

— Ей сега… сър. — Джоди хукна при лекаря, изброи вероятните рани на Келсо и лечението, което беше провела, после добави: — Не го местете на носилката. Най-добре е да остане завързан за люка, докато не го качите на операционната маса.

Лекарят, който беше дошъл да ръководи прехвърлянето на Келсо на „Дамата“, се съгласи.

— Права си. Добре, момчета, да го вкараме вътре.

Джоди хвърли последен поглед на другаря си и очите й се насълзиха. Тя стисна ръката на Радък и махна на Гас Уайт.

— Ще се видим по-късно, момчета.

Докато вървеше по рампата с Макдонъл, шефът на въздушното звено даде знак на оператора на крана да започне да вдига скайхока на Радък. Четирима души от наземния екипаж бяха готови да откачат самолета и ръчно да го вкарат във високия двадесет фута хангар на палубата. Под тях другите членове на наземния екипаж бързо сгънаха крилата и опашката на самолета на Гас и го избутаха под стрелата на крана. Започнаха да падат снежинки.

Санитарите сложиха люка и неговия вонящ, увит в кожи товар на една количка. Лекарят доближи нос до тялото на Келсо.

— Мисля, че има гангрена… — Подкараха количката към санитарния вагон.

Джоди и Макдонъл минаха покрай летателния вагон преди скайхокът на Радък да стигне на предния асансьор. С изгубените четири самолета в хангара имаше достатъчно място. И щеше да има достатъчно празни места на масата в столовата. Макдонъл качи Джоди на една количка с акумулаторно захранване, паркирана в една странична ниша, и поеха по коридора към командния вагон.

Когато и последният човек се качи, тумбестата рампа на вагона зад летателния вагон се затвори. Скайхокът на Гас Уайт също беше свален в хангара, след това правоъгълната дупка на летателната палуба се затвори. Останалите пилоти и другите членове на екипажа се струпаха около Гас и Радък и заслушаха внимателно разказа им как цялата операция едва не се провалила. Хармър, строгият лейтенант от Пуебло, трепереше от гняв. Ако неговото искане да изведе хората си беше прието, сега там щяха да лежат изкормени и потънали в кръв диваци вместо момчета в синьо.