Кървавата река

Джоди направи същото от другата страна. Радък разгъна прикрепеното към дясната страна на фюзелажа шаси, закрепи горната и долна опори и отвори прозрачен найлонов чувал с цип, в който пътникът да е защитен от силния въздушен поток и смразяващия студ.

Но когато вдигнаха алуминиевата носилка, стана ясно, че тя не може да влезе в чувала.

— По дяволите! — извика Гас.

— Няма страшно! — извика Джоди. — Той е увит с две термични одеяла плюс кожите. Просто срежете чувала и с предната част му покрийте главата!

— Но капакът от шлюза е прекалено широк! Ремъците не могат да го обгърнат.

— Тогава направете нещо, задници със задници! — избоботи Келсо. — Просто ме измъкнете оттук!

— Млъкни, редник! — изръмжа Гас. — Бъди щастлив, че сме тук да те измъкнем от тази каша!

— Я върви на майната си!

Джоди удари с юмрук по люка.

— Дейв! Престани да създаваш затруднения! — Тя се обърна към Гас. — Можем да ги удължим, като използваме онези от самолета на Радък! Имам здрави ръце и мога да издържа… и, повярвай ми, след като съм стигнала дотук, няма да го оставя!

Радък вече беше тръгнал.

— Ще ги донеса…

Джоди видя как Гас загрижено се огледа. И неочаквано си спомни какво й беше казал Стив. Това беше човекът, който го беше оставил сред горящата нива. Под надутото си многословие Гас беше изплашен до смърт от перспективата да се изправи лице в лице с тълпа крещящи мюти.

— Успокой се — каза тя. — Не съм виждала нито помирисала диваци от дни.

Той само изсумтя.

От изгодната си скрита позиция на север от тях Стив, Кадилак и Клиъруотър наблюдаваха евакуацията. Стив се взираше през далекогледа. Клиъруотър лежеше до него.

Кадилак, който беше клекнал няколко метра зад тях, попита:

— Какво става?

— Не съм сигурен — отговори Стив. Опитваше се да изтълкува жестовете, които съпровождаха разгорещената размяна на реплики между Джоди и пилотите. — Изглежда, има някакъв проблем.

— Надявам се да не е сериозен. — Кадилак се обърна, видя един от воините Коджак по-навътре в гората, на около петдесетина метра вляво, вдигна лявата си ръка и замахна бързо, сякаш сече.

Мютът прие сигнала и постави пръсти пред устата си. Пронизителен писък на ужас на малко животно, хванато в челюстта на хищник с остри зъби, за миг прониза тишината. Не силен, но смразяващ.

Стреснат, Стив се претърколи в снега.

— Какво беше това, по дяволите?

Кадилак се премести до него.

— Някакво животинче завършва живота си по неприятен начин. Ще ми дадеш ли…

— Разбира се. — Стив сложи далекогледа в протегнатата ръка на мюта.

Когато Радък се върна с двата предпазни колана, въздухът около самолета на Гас беше пронизан от доста различен, но също толкова смразяващ звук.

— Какво ста…

Ззззззуииииии! Нещо друго прелетя покрай тях после — Ззззззуиккк! Ззззззуоккк! Две стрели от арбалет удариха самолета. Първата мина право през десния стабилизатор на опашката и продължи. Втората влезе през носа, за малко не уцели Радък и спря — острието изскочи от другата страна точно където стоеше Гас Уайт.

Гас скочи, сякаш е ударен от ток на електрическия стол.

— Мамка му! — Той извади пистолета си и клекна да се предпази.

Радък също се снижи.

— Виждаш ли ги!? Виждаш ли ги!? Къде са по дяволите?

Джоди коленичи до тях.

— Не се паникьосвайте, момчета. Далече са.

— Откъде знаеш!?

— Мютите обикновено не пропускат. Ако бяха близко, тази стрела щеше да прониже и трима ни. — Джоди погледна забитата стрела и извади радиостанцията си. — Блу Четири, тук Сноу Бърд. Помощ. Обстрелват ни с арбалети. Броят на враговете е неизвестен. Оценена далечина — хиляда метра от нас. Гледай червена ракета за посоката. Край!

Джоди даде радиостанцията на Гас, бързо зареди червена ракета в плоския ракетен пистолет, подпря ръце на фюзелажа над стрелата и изстреля ракетата към далечната линия дървета. Разстоянието не беше хиляда метра, а хиляда триста двадесет и пет. Беше отишла там с Брикман и другите да остави фалшиви следи през нощта и на връщане механично беше преброила крачките си. Червената ракета беше насочена право към точката, където ги беше видяла последния път. Джоди дори не можеше да си представи какво се е объркало, но вече не можеше да направи нищо, за да защити Брикман. Щом диваците бяха решили да ги нападнат, изборът беше съвсем прост.

Ззззззуоккк! Една стрела долетя от друга посока и рикошира от отворения люк на скайхока на Гас. Радък, който завързваше допълнителните колани към шасито, се наведе и изруга, но пръстите му продължиха да работят.

— Дойде оттам! — извика Гас и включи радиостанцията. — Блу Четири, тук Граунд Хог Едно. Врагът ни обстрелва! Какво чакате? Стреляйте по тия негодници!

— Идваме, Граунд Хог Едно. Край.

Джоди изстреля втора червена ракета към десния край на гората; четирите кръжащи самолета се разделиха на двойки и се спуснаха към невидимите цели.

Радък я хвана за рамото.

— Отиди при моя самолет и свали шасито. Можеш ли да го направиш… и да влезеш в чувала?

— Разбира се. Няма проблем.

— Окей, действай! Ние с Гас прибираме твоя приятел и идвам.