Кървавата река

На следващата сутрин се събуди от глад, ужасна жажда и от болка и затърси в торбите нова превръзка — и изведнъж забеляза, че експлозива, детонаторите и предавателя ги няма. Стомахът му се сви. Последвалото основно претърсване потвърди най-лошите му страхове. Той знаеше — със смразяваща ума сигурност — кой ги е взел и защо.

Стив излезе и тръгна по централната пътека към колибата на Кадилак.

Клиъруотър, която тъкмо се връщаше по същата пътека, го срещна по средата и щом видя лицето му, разбра всичко.

— Ти знаеш…

— Адски вярно. Къде е Кадилак?

— С Карнеги-Хол и старейшините. — Тя препречи пътя му. — Ако искаш да говориш…

— Да говоря?!! — избухна Стив. Опита се да я отмести, но тя отблъсна ръката му, преди да достигне рамото й и го стисна за китката.

— Излей си гнева тогава. Нека падне върху мен. Защото без моя помощ това нямаше да се случи.

— С теб нямам никакъв спор. Спорът ми е с Кадилак.

Пръстите й не отпуснаха силната й като менгеме хватка.

— Ние с него действахме заедно. Аз ще отговарям.

Стив знаеше, че тя е силна, но този път имаше впечатлението, че направо ще му счупи китката. Очите й бяха като сапфири, поставени в лед, без любов или страст. Той отпусна мускулите си — не възнамеряваше да използва сила, за да я укроти.

Тя отслаби хватката си и го поведе към южната страна на селището. Минаха покрай последния кръг колиби и продължиха към гъстата гора. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не може никой да ги чуе, отново се изправиха лице срещу лице.

— Експлозивът, който изнесох от Ни-Исан. Къде е?

— Поставен е в корема на желязната змия.

Разбира се. Къде другаде?

— Как?

Клиъруотър му каза. Тонът й не беше нито триумфиращ, нито извиняващ се. Всичко изглеждаше абсурдно лесно. Единственото, което Стив можеше да направи, беше да се хване за неоснователната надежда, че нещо може да се обърка. Докато тя завършваше, той видя Кадилак да идва към тях.

— Това трябваше да бъде направено, защото само чрез демонстрация на сила можем да спечелим статус в очите на нашите домакини и да получим сигурен подслон по време на Бялата смърт — каза Клиъруотър накрая.

— Ти вече уби четирима планеристи! — извика Стив и махна гневно към Кадилак, който спря до тях. — Това не беше ли достатъчно за този надут женкар?

— Стига, Брикман. Ешелонът трябваше да бъде спрян. Или си мислиш, че снегът щеше да го затрупа? — Тонът на Кадилак беше подигравателен, триумфиращ.

Стив се нахвърли върху него.

— Той щеше да се изтегли веднага щом Гранд Сентрал научеше, че труповете ни са били отнесени от мютите! Това беше замисълът, затова изпратихме Джоди и Келсо на борда!

Кадилак посрещна думите му с подигравателен смях.

— Сериозно? Ние не сме идиоти, Брикман… нито пък ти и твоите господари, които управляват тъмните градове. Или си забравил за Розалин, родната си сестра? Дори ако Джоди удържи на обещанието си и поддържа историята, че ние тримата сме мъртви, било чрез сила, било чрез други средства, твоите господари ще научат, че ти си жив!

— Не непременно. — Стив не беше допускал, че мютът е проникнал толкова дълбоко в мозъка му. Трябваше да е по-внимателен. — Роз, хм… знае какъв е залогът.

— О, така ли? — Пак презрителен смях. — И какъв точно е залогът, Брикман? Твоят език и намеренията ти са криволичещи като желязната змия, която те доведе до нас в корема си!

Стив потисна желанието си да му размаже устата.

— По дяволите! Страшно си нахален! Как можеш да ми говориш такива глупости? Единствената причина главата ти да е още на раменете е, че обещах на Мистър Сноу да ви изведа с Клиъруотър от Ни-Исан. И едва не си изгубих живота!

— Така ли? Искаш ли да знаеш защо не си го изгуби? Защото ние ти го запазихме! Ти си толкова зает в старанието си да печелиш доверие, та пропусна да отбележиш факта, че Клиъруотър спаси всички ни. А самолетите, които построих аз, ни позволиха да тръгнем за дома!

— Ти си ги построил? Ха! Това е най-големият виц! Ако не си беше напъхал главата в моя ум, нямаше да знаеш как да завържеш и две пръчки!

— О, така ли?

— Да! Още щеше да си същият глупак, когото срещнах в нивата и който не знаеше от коя страна се държи пушката! — Когато думите излязоха от устата му, Стив съжали, че ги е казал, но беше късно.

— Прав си — призна Кадилак. — Спасяването ти беше невероятна глупост. Трябваше да те оставя да изгориш.

— Престанете! — извика Клиъруотър и застана между тях. — Така ли трябва да бъдат запомнени Избраните от Плейнфолк? Да се дърпат за дреболии като деца?!

— Не се меси — каза Стив. — Откакто кацнахме, този идиот ме обижда. Няма да търпя това повече. — Той отново се обърна към Кадилак. — Добре, паднах в нивата. И ти ми спаси живота. Но смятам, че сме се разплатили. И да, ти направи няколко самолетчета от дърво и коприна. Няма да гледаме откъде дойде този неочакван опит, но има едно нещо, което не можеш да отречеш. Този проект никога нямаше да успее без ракетна тяга. — Той посочи гърдите си с пръст. — И тази идея беше моя!

Кадилак не изгуби новопридобитото си хладнокръвие.