Кървавата река

Веднъж програмирана, Джоди беше като компютър, който зацикля на зададена инструкция, която не може да изпълни. Единственият начин да се прекъсне цикълът е компютърът да се изключи, преди да изгори дънната платка.

Карлстром, ръководителят на АМЕКСИКО, се срещна с Генералния президент да обсъдят как да се проведе разпитът. Решиха, че Хартман и арестуваните с него трябва да се явят пред съвет на оценители, но че поради деликатния характер на голяма част от свидетелствата разпитът трябва да се извърши от дегизирани членове на Първото семейство, които знаеха за съществуването на АМЕКСИКО и бяха запознати с пророчеството за Талисмана и концепцията за „мютска магия“.

Карлстром щеше да е председател на съвета. Генералният президент включи в него и Фран Делано Джеферсън — млада своя роднина, контрольор на Стив Брикман. Майка повдигна вежди, но когато Генералният президент обясни какво има предвид, Карлстром съжали, че не се е сетил пръв.

Когато в залата за разпит влезе една млада тъмнокоса жена, Джоди застана мирно. Качулката й беше свалена, но ръцете и краката й бяха останали оковани, а веригата бе завързана за халка в пода. Жената, облечена в сив комбинезон — униформа, носена от правния отдел — седна на бюрото пред Джоди, включи видеото и нагласи ъгъла на екрана. После набра код за повикване и прочете горния ред:

— 2086–5341 Казан, Дж. Р?

— Тъй вярно, мадам.

— Седни. — Тъмнокосата жена се усмихна съчувствено, когато Джоди седна на завинтения на пода зад нея стол без възглавница. — Съжалявам за веригите, но такива са разпоредбите… нали разбираш?

— Тъй вярно, мадам.

— Можеш да оставиш това „мадам“ — каза тъмнокосата жена. — Може би е по-добре да се представя. Аз съм Нанси Рейгън Дилейни. — Тя се усмихна. — Може би е съвпадение, че избраха мен, но ние двете сме от една и съща база. Тъй или иначе… тъй като твоят случай е малко сложен, правният отдел ме назначи за твой съветник.

Тя отново се усмихна, като видя изненадата на Джоди.

— Знам, аз също имах подобна реакция. На нарушителите на Първи кодекс нормално не се разрешава да подават молба за смекчаващи вината обстоятелства. Но както казах, ти се водиш специален случай. — Жената погледна екрана. — Твоето досие… до момента, когато си преминала на другата страна, е образцово и искам да знаеш, че възнамерявам да направя всичко възможно след процеса съветът да издаде оправдателна присъда.

Погледна Джоди в очите.

— Но преди да си казала нещо трябва да те предупредя, че на мен няма да ми бъде разрешено да присъствам по време на изслушването. Моята молба от твое име… която се надявам да изготвя от тези разговори… ще бъде представена за разглеждане от съвета на оценителите преди ти да бъдеш изправена пред него. Затова кажи ми, Джоди… готова ли си да ми се довериш?

— Да, мадам. Разбирам, че положението ми не изглежда много добро, но нямам какво да крия.

— Приятно ми е да го чуя. — Дилейни разгледа данните, които беше извикала на екрана. — В моя бележник всеки, който е заслужил пет звезди и похвалите, които виждам тук, е истински Блу и знае точно какво прави и защо го прави.

За първи път от качването си на „Дамата“ Джоди започна да се чувства отново като човешко същество. Изпита огромно доверие към тази жена, но в същото време това беше странно изживяване. Дилейни се държеше с нея като със сестра — и можеше да й е сестра. Имаше кръгло лице и къса лъскава тъмна коса — само че разделена на път и прибрана над ушите, докато нейните несресани къдрици бяха късо остригани като на новобранец.

Имаше също по-голяма уста с пълни устни и по-големи, виолетовосини очи, докато устните на Джоди бяха изтънели от годините, прекарани с пионерите под нейно командване, а очите й бяха с цвят на гранит. И, разбира се, лявата страна на нейното лице беше ужасно обезобразена, докато…

Дилейни опря лакти на бюрото и събра длани.

— Нека ти кажа какъв е най-големият ми проблем… Командирът Хартман и комендантът на ешелона „Дамата“ направиха изявления в твоя защита. Те вярват, че ти, без да знаеш, а не нарочно си пренесла експлозива на ешелона.

— Вярно е, мадам, не знаех.

— Ще ми се да ти вярвам. Но освен двамата пилоти оставате вие с Келсо. Знаем, че не е могъл да бъде Стив Брикман или двамата мюти, които са били с вас, защото имаме запис на излъченото от теб съобщение, в което казваш на командира Хартман, че те са били убити няколко дни преди това. Тъй като е очевидно, че Келсо не е бил в състояние да направи нищо, трябва да си ти. Защо просто не си признаеш обвинението и да свършим с тази история?

— Защото не съм го направила, мадам! Не бих направила нищо, с което да нараня моите другари пионери. Аз постъпих на „Дамата“, когато командирът Хартман стана началник на ешелона, и служих до…

Дилейни я прекъсна с рязко движение на ръката.

— Знам всичко от досието ти. Но когато хората станат ренегати, се случват странни неща. Възгледите им се променят… понякога много основно. Там горе има нещо във въздуха. Хората стават… замърсени.