Кървавата река

— Как реагира той? Беше ли изненадан? Ядосан? Имаш ли впечатлението, че си му казала нещо, което той вече знае?

— Сър… с Брикман понякога е трудно да се каже. Той изглеждаше едновременно и изненадан, и разстроен… но това беше повече, задето не съм му казала по-рано.

— Но Брикман не прояви никакви признаци, че е променил решението си да дойде с теб, така ли?

— Да, сър. — Джоди разказа на Карлстром редактираната версия. — Той се беше обвързал с някакво споразумение с двамата мюти, които избягаха от Ни-Исан заедно с нас. Не знам какво. Единственото, което знам, е, че те трябваше да отидат в Уайоминг. Може би той е разказал нещата на онзи с червената превръзка, Сайд-Уиндър. — Тя разпери ръце. — Трябва да ме разберете, сър. Когато наоколо има трекери… не само боядисани, но и с израстъци на лицето, а други се представят за ренегати, за обикновения войник като мен е трудно да каже кое е вярно.

— Да, разбирам…

— Работата е там, че Брикман като че ли съгласи с мен, но аз бях разтревожена, че мютите няма да се съгласят да ни пуснат — мен и Келсо. И тогава предложих…

— … да излъжеш и да кажеш, че той и двамата му приятели са мъртви…

Здравата страна на лицето й почервеня от смущение.

— Да, сър. И той прие.

— Убеден съм.

Джоди почувства, че свидетелстването й става толкова пагубно за Стив, колкото и за самата нея. Не беше искала да стане така.

— Сигурна съм, че е имал сериозно основание, сър.

— Аз също. И какво стана после?

Джоди му разказа за среднощната разходка, докато Стив и Келсо приказвали край огъня.

— Някаква представа за какво са говорили?

— Не, сър. Но мисля, че трябва да е било нещо секретно, защото Брикман не ме допусна да слушам. Каза, че вече знам повече, отколкото е добре за мен. Говориха двадесетина минути.

— Време повече от достатъчно Брикман да сложи експлозивите.

— Не, сър! Когато се върнах, Дейв… искам да кажа, Келсо, беше все още в съзнание. И, във всеки случай, ако се предполага, че аз съм сложила експлозивите в скайхока и под дрехите си, как ме е накарал да го направя?

Карлстром вдигна рамене.

— Брикман е много убедителен човек. Убедил те е да му помогнеш да изведете мютите от Ни-Исан… и ти си се съгласила да излъжеш, за да му спасиш кожата, макар да си знаела, че можеш да бъдеш изправена до стената. Да бъдеш разкъсана на парчета е по-гадно, отколкото да бъдеш изправена пред наказателен взвод, но резултатът е един и същ. И много по-бърз.

— Не, сър! — извика Джоди. — Ако бях изправена пред стената, щях да умра само аз! Единствената причина да се върна беше да се опитам да спася живота на Келсо!

— Единствената причина?

— Не, не… искам да кажа главната причина — запъна се Джоди. — Двамата мюти искаха да убият Дейв! Аз предложих да прикрия Брикман, защото това беше единственият начин, по който можех да ги накарам да сътрудничат!

— И после да разкажеш на командващия офицер, че си била принудена да лъжеш и че Брикман все още е жив, така ли?

— Нямах тази възможност, сър.

— Да. Била си твърде заета да вдигнеш във въздуха „Дамата“.

— Това не беше мое дело, сър. Опитах се да го обясня на съветничката вчера.

— Да, тя ми каза. Това наистина е интересно…

— Така беше, сър. Брикман няма нищо общо с това. Кадилак и Клиъруотър са го направили. Те са от племето М’Кол. Тяхната територия е в Уайоминг. Планеристите от „Дамата“ са запалили нивите им миналата година и са ги обстрелвали с напалм, когато те се опитали да отвърнат на удара. „Дамата“ ги е нападнала. Те са имали двоен мотив. Отмъщение… и възможност. — Джоди разказа на Карлстром какво се беше случило през нощта преди бягството и подкрепи тезата си с описание на уменията и знанията, които Кадилак беше показал в Ни-Исан.

Карлстром й позволи да изложи версията си, без да я прекъсва, после каза:

— Благодаря. Ако всичко това е вярно, изглежда, Брикман има голяма вина, че е позволил — може би дори поощрил — това предаване на знания на един враг. Ти знаеш официалния възглед за мютската магия, но ние ще имаме предвид вероятността, че върху ума ти може би е била приложена някаква… как да се изразя… неортодоксална техника за въздействие. Но поради наличието на достатъчно доказателства за възбуждане на съдебно дело срещу теб, произтичащи от експлозиите на „Дамата“, засега ще останеш арестувана…

Джоди скочи от стола си и застана мирно.

— Слушам, сър!

— … и обвинена в нарушение на Първи кодекс… — Той я погледна с присвити очи. Не обичаше да го прекъсват.

— Не е необходимо да подчертавам сериозността на сегашното ти положение, но имай предвид откровените ми забележки относно специалния характер на този случай. Ще бъдеш подложена на задълбочен разпит, обхващащ периода между падането от „Дамата“ и завръщането ти. Все пак ти вече мина голяма част от този разпит с Дилейни и съм сигурен, че мога да разчитам на твоето искрено сътрудничество…

— Да, сър!

— От друга страна, мисли какво говориш. В твой личен интерес и в интерес на Федерацията те съветвам да подбираш отговорите си и да избягваш да споменаваш за „мютска магия“. Разбира се, това зависи изцяло от теб. Не те приканвам да разказваш лъжи.