Кървавата река

— Наистина си много хитър, Кади. Не знаех. Но дори да исках да унищожа „Дамата“, не бих използвал Джоди и Келсо като живи торпили. Все пак… сега, когато вече е направено и ми обяснихте защо сте го направили, в душата ми няма място за лоши чувства.

— Радвам се да го чуя.

— Честно го казвам. Ако помислиш за това като за теоретичен проблем, това е идеалното решение. Всъщност… не ми е приятно да го кажа… то е адски блестящо.

— Имам добър учител…

Стив схвана иронията, но виждаше и че новият Кадилак, също като стария, се радва на похвалите. Той се засмя.

— Съмнявам се дали вече мога да те науча на нещо. Но ти грешиш по отношение на едно. Вярно е, че се опитвам да имам отворена вратичка към Федерацията, но това не означава, че планирам някаква двойна игра. Надявах се да използвам тази връзка в наша полза и да дам възможност на Роз да подготви действията си… но вие променихте всичко. — Той вдигна рамене. — Е, мога да го приема. Защо не забравим всичко и не започнем отначало?

Той извади ножа си, поряза дясната си китка и протегна ръка към Кадилак. Мютът направи същия ритуален разрез, после двамата допряха китките си.

Клиъруотър хвана ръцете им и ги притисна силно, така че кръвта им да се смеси, и каза:

— Сега сте истински братя. Нека има мир и дружба между вас. Предложете любов и вярност на хората от племената си, посветете живота си в служба на Талисмана, запазете гнева и омразата към враговете на Плейнфолк. Заклевате ли се?

— Заклевам се върху нашата кръв — каза Кадилак.

Стив повтори клетвата с подходяща тържественост. Тя имаше същото значение като молитвата на трекера, която беше произнасял всеки ден в продължение на петнадесет от осемнадесетте години живот във Федерацията. Но, от друга страна, това беше просто едно споразумение, с което можеше да живее, докато не дойде време да си уреди сметките…

След като двата взрива бяха унищожили въздушното отделение и лекарския екип и с над сто души убити и много ранени, на които можеше да се даде само първа помощ, Хартман нямаше друг избор, освен да се оттегли на юг.

Той остави двата разбити вагона плюс три, които бяха напълно изгорели, прекомпозира „Дамата“ и се насочи към реперна точка Демойн. Като научи лошата новина, СИНК-ТРЕЙН изпрати необходимото одобрение и нареди „Дамата“ да отиде на границата Монро/Уичита между подземния свят и повърхността.

Изборът на Монро вместо депото на ешелона в Никсън/Форт Уърт беше показателен. Там щяха да стоварят пострадалите, за да получат квалифицирана лекарска помощ, но пак там щеше да е краят на кариерата на Хартман и на неговите помощници. Монро/Уичита беше крайната северна точка на експреса Транс-Ам и последният параграф от сигнала на СИНК-ТРЕЙН изброяваше всички от Хартман надолу, включително и Макдонъл, които трябваше да се качат на първата совалка, заминаваща на юг.

Посочените лица нямаха илюзии за вида на приема, който ги очакваше в Гранд Сентрал, и атмосферата на борда на „Дамата“ при пътуването за дома беше тъжна и безрадостна като зимния пейзаж.

Джоди Казан се свести от удара на Макдонъл, но остана в шок — състояние, което по-късно беше диагностицирано като вцепеняване. Тя, изглежда, не беше в състояние да говори, не отговаряше на въпроси и не реагираше на заобикалящата я обстановка. Не ядеше, не можеше да се изправи без чужда помощ и само лежеше на леглото си с празен поглед в очите. Когато я сложеха на стол, оставаше в положението, в което я бяха сложили, също като използваните от художниците манекени.

СИНК-ТРЕЙН нареди да бъде затворена в килия до предаването й на началника на военната полиция в Монро/Уичита.

Когато „Дамата“ стигна границата между подземния свят и повърхността, началникът на военната полиция дойде лично на борда да постави Хартман и другите престъпници под строг арест, а Джоди, която сега носеше черен комбинезон на дезертьор с голямо жълто Х отпред и на гърба, беше с качулка на главата и окована. Качиха я на същата совалка.

Ранените, повечето обгорени, бяха разтоварени заедно с телата на умрелите по пътя и идентифицираните жертви на двете първоначални експлозии. Обезобразените и обгорените до неузнаваемост бяха закопани в масов гроб, изровен от оставения на бреговете на Мисисипи булдозер.

Нов екип администратори се качи на борда да откара останалото от „Дамата“ във форт Уърт. Юридическите лешояди влязоха в командирския вагон и веднага съставиха списък на хората от екипажа — всички трябваше да бъдат разпитани. Когато „Дамата“ стигна форт Уърт, подробните разпити бяха свършили и някои хора, за които беше преценено, че са виновни за поражението, за по-сигурно бяха затворени.

С помощта на лекарства един здравен екип на АМЕКСИКО — там не им бяха чужди методите на психоанализата — успя да неутрализира умствените нареждания, които Клиъруотър беше внушила на Джоди, и да възстанови нормалното й състояние поне външно. Неуспехът да изпълни заповедта да унищожи себе си и „Дамата“ беше предизвикал пълна умствена и физическа парализа — самопричинено наказание, което без лечение евентуално би я убило.