Кървавата река

Като летописец Кадилак беше надарен с феноменална памет, но изглежда, беше забравил, че обикновените мюти не са идеални носители на словесни послания — особено такива, които съдържат ценна цифрова информация. Тъй като мютите нямаха писмо, те не можеха и да четат; с две изключения — Кадилак и Клиъруотър.

Кадилак се беше научил да чете, когато беше използвал изключителните си умствени дарби да източи фонда натрупано знание от мозъка на Стив, а през последните три месеца при Коджак Стив беше научил Клиъруотър на наричаната от Мистър Сноу „тиха реч“. Тогава това не беше нищо повече от приятно упражнение; начин да са заедно, без непременно да са в леглото. Но сега излизаше, че е било умен ход, защото освен че беше допринесло за задълбочаване на връзката им, нейното новопридобито умение щеше да помогне да се спасят много хора.

Въпреки желанието й да учи писменият речник на Клиъруотър все още беше ограничен. Но вината за това не беше нейна. Стив, както всички трекери, се беше научил да чете на много ранна възраст, но така й не се беше научил да пише. Просто не се налагаше. Основното учебно средство в неговото образование беше видеоекранът с множеството интерактивни образователни програми и за да ги използват, трекерите се обучаваха да работят с клавиатура.

Глаголът „пиша“ се използваше само в контекста на писане на компютърни програми — задача, рядко изпълнявана от някой извън Първото семейство. Вместо него трекерите използваха думата „клавиш“. Хартията, писалките и моливите, използвани в ерата преди Холокоста, не съществуваха. Единственото средство за писане беше светлинната писалка, единствената повърхност — компютърният екран. Чертежите се правеха по същия начин и се оцветяваха от палитра, предложена от КЪЛЪМБЪС. Нямаше книги, рисунки, печат, фотографии — с изключение на съхранените във видеоархивите. Единствените съществуващи „твърди копия“ бяха топографските карти на пластифилм. Всичко, което трекерите знаеха за света и смисъла на съществуването, идваше от екраните на видеомрежа, контролирана от Първото семейство.

Освен словесната комуникация съществуваше само една разрушителна среда — „блекджек“ — неофициална и следователно незаконна музика, тайно записвана на ленти и дискове. Понякога тя беше съпровождана от странни образи, но обикновено имаше само звук, записан на празни видеоленти. Копия от копия от копия, безброй копия отпреди хиляда години.

Не всеки имаше достъп до необходимата апаратура, но онези, които имаха, чуваха смес от дрезгави жаловити мъжки гласове за търсене, намиране, загубване, копнеж, съпроводени от диви, извисяващи се, подканящи съзвучия и ритмични удари, от които изтръпваш. Думите отразяваха мечтите, някои светли, но по-често несбъднати, на един несъвършен свят, където свободата да обичаш, да си нещо и да правиш нещо беше едновременно и благодат, и проклятие. Свят, пълен с надежда и въпреки това нямащ спасение; изгубен навеки в огньовете на Холокоста.

Никой не знаеше кой беше започнал да ги доставя или кой седи зад това сега. Стив, който винаги се беше държал настрана от тази работа, не беше питал. Слушането на блекджек беше нарушение на Първи кодекс: еднопосочен билет до стената.

Така че макар Стив да знаеше формата на всяка буква и нейния звук и да можеше да ги произнася, той всъщност никога не беше изписвал думи с нещо друго, освен с клавиатура. Сега изписваше буквите върху снега, а когато паднеше мрак — върху гладки камъни с помощта на овъглена пръчка от огъня.

За да си осигури по-траен запис на азбуката, Клиъруотър избродира буквите върху ръкавите на памучната си туника с игла и конец, купени от майсторите на желязо; тринадесет букви в два реда на ръкава на лявата ръка, останалите на ръкава на дясната. Започна да ги посочва, когато Стив ги произнасяше разбъркано, и се научи дори да казва различни думи буква по буква.

Първите думи, които искаше да напише, бяха „облачен воин“ и собственото си име. Стив се опита да обясни, че името му е Стивън Рузвелт Брикман, но тя не се интересуваше от това. Облачен воин беше неговото име на сила и тя искаше да се обръща към избрания от нея другар по душа само така.

Първото колебливо написано изречение без чужда помощ гласеше: „Клиъруотър дава на облачния воин сърцето си“. На вътрешната страна на парче кора Стив написа отговор с върха на ножа си: „Това е дар, за който винаги ще се стремя да съм достоен“. Не беше точно вълнуваща проза, но пък и Стив никога не беше писал любовно писмо.

Сега, далеч от майсторите на желязо, Стив почна да пише на малко парче кора. Беше доволен от проявената предвидливост да научи Клиъруотър на основните правила по аритметика, както и да чете и да пише, и надраска шифровано съобщение, като използва символи, които тя можеше да дешифрира.

За първи път рисуваше нещо без помощта на компютър и му достави удоволствие да го прави. Освен математическите знаци, символите не бяха взети от огромната памет с графически елементи на КЪЛЪМБЪС: бяха изцяло негово собствено творение.