Кървавата река

Стив и Кадилак помогнаха на Бул и Дет-Уиш да подготвят лодката за връщане, след това четиримата седнаха на брега близко до трапа на плаващия дом. Когато Курабаши се върна, вдигнаха очаквателно глави, но той се качи на борда, без да ги погледне.

Кадилак видя как сержантът влезе в квартирата на Уантанабе и попита Стив:

— Какво става?

— Ти ми кажи. Нали по-добре познаваш тези хора. Те обичат да правят голямо представление от всичко. Вероятно се опитва да ни поизпоти.

Ако намерението на Курабаши беше такова, той успя. Половин час по-късно той се появи с Уантанабе и го последва по трапа. Стив, Кадилак и двамата лодкари се поклониха, но джапите минаха покрай тях, без да им обърнат внимание, и отидоха на брега. И това продължи цяла сутрин. Сякаш четиримата изведнъж бяха станали невидими и, изглежда, нямаше начин да привлекат вниманието на джапа, без да го обидят, а това щеше да даде обратен резултат.

Времето за обедна почивка дойде и отмина и чак късно следобед, когато Стив вече все повече се безпокоеше от мисълта за още един изгубен ден, Уантанабе и сержантът благоволиха да се обърнат към тях.

Курабаши носеше кошницата за гълъби, която бяха върнали. Двете птици бяха в нея, а панделките бяха завързани за сплетената тръстика. Двамата лодкари се поклониха, когато той постави кошницата пред Рейджинг-Бул, Стив и Кадилак също.

Уантанабе се изправи и прие най-сериозното си изражение. Трудно е да внушиш авторитет на недодялани диваци, когато си принуден да ги гледаш отдолу. И изключително дразнещо. В Ни-Исан тези маймуни щяха да пълзят в краката му с носове, зарити в калта.

— Кажи на твой летописец ние скоро благодари него лично за негова помощ. Кажи него също той трябва изпрати обратно птица с послание както споразумели. — Той погледна към Стив и Кадилак, но те се бяха постарали да не реагират.

Бул и Дет-Уиш се поклониха. Когато се изправиха, медальонът от кора на Бул изскочи от кожената му дреха и очите на Уантанабе светнаха. Джапът посочи медальона, щракна с пръсти, после отвори длан. Бул го свали от врата си и му го подаде.

Уантанабе разгледа надрасканите на кората символи, провери другата страна, погледна още веднъж ръчната работа на Стив и подаде парчето кора на Курабаши. После тихо му каза нещо, което Кадилак не можа да чуе.

Главният джап отново се обърна към Рейджинг-Бул.

— Какво е значение на това?

— Това е муска за късмет — отговори Бул. — Магия. Държи лошите духове надалеч.

— Аха… ние не вижда преди. Кой даде това нещо?

— Старейшините на нашето племе. Да ни пазят през това опасно пътуване. Никой от нашето племе не е пресичал досега Голямата река.

„Браво, Бул. Продължавай…“ — помисли изтръпналият Стив.

Уантанабе изсумтя.

— Тези знаци, кои носят късмет… Тези слънца, тези очи. Какво казват те?

Лодкарят се поклони и разпери извинително ръце.

— Не мога да ти кажа, господарю. Това са небесни знаци. Само нашият летописец знае езика на Мо-Таун, Великата небесна майка.

Уантанабе прие това с кимване, но устата му показваше, че не е доволен. Той се обърна към Дет-Уиш:

— Ти също има огърлица да донесе късмет?

Вторият лодкар извади медальона от кора, но не го свали от врата си. Уантанабе го сравни с този, който държеше, после направи знак на Стив и Кадилак да излязат напред. Стив се опита да измисли убедителен отговор на въпроса, който знаеше, че ще последва, когато Уантанабе застана пред тях и протегна ръка. Колко глупаво, че не беше направил още две копия.

Кадилак дойде на помощ, докато Стив още се мъчеше да намери подходящи думи.

— Само нашите племенни братя носят магически амулети, заредени със силата на Мо-Таун, защото те трябва да пресичат Голямата река. Ние не се нуждаем от небесни знаци да ни пазят. Великата небесна майка е взела нашия живот в ръцете си.

Уантанабе наведе глава на една страна.

— Говориш добре. Коджак имат езици, хлъзгави като змиорки. — Той се обърна и избълва бърз поток от заповеди на Курабаши.

Сержантът ги предаде на подчинените си на палубата на плаващия дом и за секунди Стив и тримата мюти бяха заобиколени от осем въоръжени войници.

— Какво става, по дяволите…

— Мълчи и не мърдай! — изсъска Кадилак.

Двама войници хванаха Дет-Уиш за ръцете и го принудиха да коленичи. Други двама хванаха Рейджинг-Бул. Петият подаде на сержант Курабаши къса дървена пръчка, после посочи тримата, които стояха готови да съсекат Стив и Кадилак, ако те решат да се намесят. Курабаши отиде зад Дет-Уиш, пъхна пръчката под кожената връзка, на която беше закачен медальонът от кора, после я завъртя и усука връзката.

Огърлицата се впи в шията му и Дет-Уиш започна да се задушава.

— По-силно! — извика Уантанабе на японски.

Хората от екипажа, които не работеха на брега, се появиха на рейлинга на плаващия дом и наблюдаваха с безразличие как лицето на Дет-Уиш започна да става мораво. Когато Курабаши завъртя пръчката още веднъж, коженият клуп стегна шията още по-силно и очите на мюта изскочиха, езикът му провисна от устата. Медальонът се заби в долната част на бузата му.

Уантанабе се обърна към Стив и Кадилак и каза уж учудено: