Кървави книги том 4

– Беше глупаво да се опитваш да крадеш от мен, момче. Знам, че бях лесна жертва. Допуснах грешка, но това няма да се повтори. Понякога се чувствам самотен, нали разбираш. Сигурен съм, че разбираш. А когато се почувствам самотен, започвам да пия.

Карни си беше запалил цигара преди броени секунди, а тя вече беше изгоряла до филтъра, при това без да си е дръпнал нито веднъж. Той я хвърли и внезапно осъзна, че времето и пространството се държат необичайно в тази тясна пресечка.

– Не бях аз – смотолеви, оправдавайки се като малко дете.

– Напротив, ти беше – заяви Поуп с непоклатима увереност. – Не се хаби да ме лъжеш. Открадна от мен и приятелчето ти плати цената. Не можеш да поправиш сторената злина. Но можеш да предотвратиш бъдещите нещастия, като ми върнеш откраднатото. Сега.

Карни вече бе посегнал несъзнателно към джоба си. Искаше да се измъкне от капана, в който е попаднал, преди той да е щракнал. И най-лесният начин да го стори, бе да върне на стареца онова, което така или иначе му се полагаше по право. Но пръстите му се колебаеха. Защо? Може би защото очите на Матусал⁶ бяха толкова неумолими; защото, ако възлите попаднеха отново в ръцете на Поуп, старецът щеше да има пълен контрол над оръжието, с което на практика беше убил Катсо. Но главно защото, въпреки че рискуваше да изгуби здравия си разум, Карни не желаеше да се лиши от единствената истинска загадка, на която някога е попадал.

⁶ Библейски персонаж, син на Енох. Името му често се използва като синоним на дълголетие, защото е най-старият човек в Библията (умира на 969 години). – Б. пр.

Поуп усети неохотата му и се захвана да го убеждава още по-усърдно:

– Не се страхувай от мен. Няма да ти навредя, освен ако не ме принудиш. Предпочитам да решим въпроса миролюбиво. Ако се стигне до още насилие или смърт, само ще привлечем ненужно внимание.

„Нима пред мен стои убиец? – запита се Карни. – Толкова изпаднал и немощен?“ И все пак това, което чуваше, противоречеше на гледката. Повелителните нотки, които преди беше доловил в гласа на Поуп, сега избуяха с пълна сила.

– Искаш пари? – възкликна старецът. – Това ли е? Ще преглътнеш ли гордостта си, ако компенсирам неприятностите, които си навлече? – Карни погледна недоверчиво дрипавите му дрехи. – О, може и да не приличам на богаташ, но външността е измамна. И това е правило, а не изключение. Да вземем теб например. Може и да не приличаш на мъртвец, но е въпрос на време да станеш, повярвай. Обещавам ти да умреш, ако продължиш да упорстваш.

Думите, които излизаха от устата на Поуп – толкова премерени и добре обмислени, – поразиха Карни. Преди две седмици бяха хванали стареца пиян – объркан и уязвим, – но сега, когато беше трезвен, той говореше с авторитета на крал – един луд крал може би, който се разхожда сред простолюдието, предрешен като просяк. Крал ли? Не, по-скоро свещеник. Властното му излъчване (дори самото му име) не подхождаше на политик.

– Пак те моля – продължи старецът, – върни това, което ми принадлежи.

Той пристъпи към Карни. Пресечката се превърна в тесен тунел, който надвисна над главите им. Дори и над тях да имаше небе, Поуп го беше скрил с тялото си.

– Дай ми възлите – подкани го старецът. Тъмнината се сгъсти. Карни вече не виждаше нищо освен устата на мъжа: кривите зъби и сивия му език. – Дай ми ги или се приготви за последиците.

– Карни?

Гласът на Ред долетя от друг свят. Беше само на няколко крачки от него – свят на слънчева светлина и вятър, – но на Карни му трябваше цяла вечност, за да си припомни къде се намира.

– Карни?

Той откъсна мислите си от зъбите на стареца и се насили да обърне лице към улицата. Ред беше там, под слънцето, а до него стоеше Анелиса. Русата й коса блестеше.

– Какво става?

– Остави ни – рече Поуп. – Нашата работа не те засяга.

– Имаш работа с него? – попита Ред Карни.

Старецът се намеси, преди младежът да е успял да отговори:

– Кажи му. Кажи му, че искаш да говорим насаме.

Ред изгледа скитника над рамото на Карни.

– Ще ми обясниш ли какво става тук?

Карни се помъчи да отговори, но езикът не го слушаше. Слънчевата светлина беше толкова далеч; всеки път, когато по улицата преминеше сянката на облак, го обземаше страх, че повече няма да я види. Устните му се размърдаха в беззвучен опит да излее страха си.

– Добре ли си? – попита Ред. – Карни? Чуваш ли ме изобщо?

Той кимна. Мракът, който го обгръщаше, започна да се разсейва.

– Да... – отговори.

Внезапно Поуп го нападна и се вкопчи в джобовете му. Сблъсъкът запрати вцепенения Карни към стената на пресечката. Той се блъсна в купчина щайги, събори ги и падна върху тях, като повлече със себе си и стареца. От черния хумор и добре обмислените заплахи на Поуп не беше останала и следа. Мъжът пак се бе превърнал в смахнат скитник, бълващ безумства. Ръцете му разкъсваха дрехите на младежа и дращеха кожата му в отчаян опит да докопат връвта, а от устата му извираха неразбираеми крясъци.