Кървави книги том 4

Запъти се към вкъщи, като подбираше най-оживените булеварди. Окаяният му вид караше благоприличните дами и полицаите да се обръщат след него, но Карни изтърпя неодобрителните им погледи, защото се страхуваше от безлюдните улици. Когато се прибра, проми раните си и се преоблече в чисти дрехи, после поседна пред телевизора, за да изчака краката му да спрат да треперят. Беше късен следобед и всички канали излъчваха детски програми – тонове оптимизъм, от който му се повръщаше. Гледаше баналните предавания, но те не стигаха до ума му; използваше почивката, за да намери думи, с които да опише преживяното. Най-важното сега беше да предупреди Ред и Брендан. Щом Поуп притежаваше отново възлите, беше въпрос на време да ги погне някой звяр, по-лош и от онзи на дървото. Тогава щеше да е късно за обяснения. Карни знаеше, че другите момчета няма да вземат думите му на сериозно, но смяташе да положи усилия да ги убеди, дори и да стане за посмешище. Може би сълзите и паниката му щяха да ги трогнат повече от бедния му речник. В пет без пет, малко преди майка му да се върне от работа, той се измъкна от вкъщи и тръгна да търси Брендан.

Анелиса извади от джоба си парчето връв, което бе намерила в алеята. Чудеше се защо изобщо го е вдигнала от земята, не беше сигурна как се е озовало в ръката й. Започна да чопли един от възлите, въпреки че рискуваше да счупи дългите си нокти. Имаше далеч по-интересни работи за вършене тази вечер. Ред беше отишъл да купи пиячка и тя бе решила да си вземе една мързелива ароматна вана, докато го няма. Но първо щеше да развърже възела, нямаше да й отнеме много време. И действително, той сякаш гореше от нетърпение да бъде разплетен; имаше странното чувство, че се движи сам в ръцете й. А още по-интересното беше, че криеше в себе си цветове – видя проблясъци на пурпурно и виолетово. След няколко минути забрави напълно за банята; къпането можеше да почака. Цялото й внимание се насочи към главоблъсканицата, която държеше. А после се появи светлината.

* * *

Карни разказа на Брендан историята по най-добрия възможен начин. В началото му беше трудно, но постепенно набра инерция и стигна до последните събития почти без запъване. Накрая завърши с думите:

– Знам, че звучи побъркано, но е самата истина.

Брендан не му повярва; разбра го от начина, по който го гледаше. Но в изражението на осеяното му с белези лице имаше нещо повече от недоверие. Карни откри какво е то едва когато Брендан го сграбчи за блузата. Чак тогава осъзна колко е ядосан.

– Не стига, че Катсо е мъртъв, ами идваш тук да ми разправяш глупости!

– Не са глупости.

– И къде са сега шибаните ти възли?

– Нали ти казах, старецът ги взе. Взе ги този следобед. Той ще ни убие, Брен; знам, че ще го направи.

Брендан го пусна.

– Знаеш ли – рече великодушно той. – Ще се престоря, че не съм чул нищо.

– Не разбираш...

– Казах: ще се престоря, че не съм чул нито дума. Разбра ли ме? А сега се разкарай със смешните си истории.

Карни не помръдна.

– Глух ли си? – изкрещя Брендан.

Но Карни видя издайническия проблясък в ъгълчетата на очите му. Гневът му беше престорен – и под него се криеше тъга, с която Брендан не можеше да се пребори. В това състояние беше безсмислено да го убеждава в каквото и да било. Карни се изправи.

– Съжалявам. Отивам си.

Брендан поклати глава и наведе лице. Не го погледна повече, нито стана да го изпрати. Оставаше Ред; последната му надежда да бъде изслушан. Вече беше разказал историята веднъж, значи можеше да я разкаже пак, нали? Нямаше да е трудно да я повтори. Като превърташе думите в съзнанието си, той си тръгна и остави Брендан да плаче.

* * *

Анелиса чу, че Ред отваря входната врата; чу го да вика някаква дума и после да я повтаря. Думата звучеше познато, но й трябваха няколко секунди, за да я осмисли и разпознае – беше собственото й име.

– Анелиса! – извика отново той. – Къде си?

„Никъде – помисли си тя. – Аз съм невидимата жена. За бога, не идвай да ме търсиш. Махай се!“ Тя затисна устата си с ръка, не искаше зъбите й да изтракат. Трябваше да стои съвсем неподвижно и да пази пълна тишина. Ако мръднеше дори на косъм, то щеше да я чуе и да дойде. Щеше да е в безопасност само ако остане свита на топка и със запушена уста.