Кървави книги том 4

Връзката прекъсна. Карни остави слушалката. Връвта не спираше да се мята. Той отвори ръка. Последният възел блестеше под мъждивата светлина на крушката на върха на стълбището. В сърцевината му, също като при другите възли, проблясваха примамливи цветове. Карни стисна отново връвта, взе водката и излезе от къщата.

* * *

Преди складът за отпадъци се охраняваше от голям и вечно сърдит доберман, но миналата пролет в мозъка му се появи тумор и той нападна собственика си. Склададжията го уби и не посмя да вземе ново куче.

Без пазач оградата от вълнообразна ламарина беше лесна за преодоляване. Карни се прехвърли през нея и скочи върху покритата с чакъл и сгурия земя. Прожекторът при входната порта осветяваше струпаните в двора автомобили – някои семейни, други търговски. Повечето бяха за скрап: ръждясали камиони и цистерни; автобус, който явно се беше блъснал с голяма скорост в нисък мост; мрачна галерия от наредени една до друга или една върху друга леки коли, всяка от които пострадала при катастрофа. Карни обходи северозападната страна на двора, като се стараеше да стъпва тихо, но не видя Поуп и неговия пленник. Стиснал възела в ръка, той навлезе сред колите и успокоителната светлина на прожектора започна да отслабва с всяка крачка. След няколко метра зърна отблясъците на огън между два автомобила. Спря и се вгледа напрегнато в сложната игра на пламъци и сенки, търсеше човешки силуети. Зад гърба му се разнесе шум от движение и той се обърна с разтуптяно сърце: очакваше всеки миг някой да изкрещи или да го удари. Не се случи нищо. Огледа напрегнато двора зад себе си – образът на жълтите пламъци още танцуваше пред очите му, – но движението беше престанало.

– Брендан? – прошепна Карни и погледна отново към огъня.

Една фигура излезе със залитане от сенките и падна на колене в сгурията на няколко крачки от него. Беше Брендан... и дори на измамната светлина си личеше, че Поуп го е наказал жестоко. По блузата му имаше тъмни петна, които можеха да бъдат само от кръв. Лицето му беше изкривено от болка или от очакване да му причинят такава. Когато Карни пристъпи към него, той се отдръпна като бито животно.

– Аз съм. Карни.

Брендан повдигна насиненото си лице.

– Накарай го да спре.

– Всичко ще бъде наред.

– Накарай го да спре, моля те.

Той посегна с ръце към гърлото си. На врата му имаше въжена примка. Другият край на въжето се губеше в тъмнината между два автомобила. Там стоеше Поуп, хванал дебелата връв като кучешки повод. И очите му блестяха в сенките, въпреки че нямаше светлина, която да отразяват.

– Постъпи мъдро, че дойде – рече старецът. – Щях да го убия.

– Пусни го – каза Карни.

Поуп поклати глава.

– Първо възелът.

И излезе от укритието си. Карни очакваше да види истинския му облик, какъвто и да беше той, но Поуп още изглеждаше като скитник. Беше облечен в старите си дрипи, но това не му пречеше да контролира ситуацията. Той дръпна рязко въжето и Брендан се строполи на земята, като се давеше и дращеше безпомощно по примката.

– Спри! – каза Карни. – Възелът е в мен, проклет да си. Не го убивай.

– Дай ми го.

Младежът пристъпи към стареца и в същия миг някой извика сред лабиринта от коли. Той разпозна звука; Поуп също. Беше гласът на одрания звяр, който беше убил Ред. И звучеше наблизо. Мръсното лице на скитника се напрегна още повече.

– Бързо! Или ще го убия.

Извади от палтото си нож за кормене на риба и придърпа Брендан към себе си.

Протестният вик на звяра набра сила.

– Възелът! – изрева Поуп. – Дай го!

Той застана до плененото момче и допря ножа до късо подстриганата му глава.

– Недей – примоли му се Карни. – Просто вземи възела.

Но преди да си поеме отново дъх, зърна някакво движение с ъгълчето на окото си и нещо горещо го стисна за китката. Скитникът изрева от ярост. Карни се обърна и срещна призрачния взор на съществото без кожа. Той се помъчи да освободи ръката си, но звярът поклати обезобразената си глава.

– Убий го! – изкрещя Поуп. – Убий го!

Създанието завъртя бледите си очи към стареца и този път Карни разчете с лекота изражението в тях – неприкрита омраза. После Брендан нададе кратък писък и младежът се обърна, за да види как ножът потъва в едната му буза. Поуп издърпа острието и остави Брендан да се свлече на земята. Когато тялото му се просна върху сгурията, той вече крачеше застрашително към Карни. Звярът издаде уплашен звук и пусна младежа, като му позволи да отскочи навреме, за да избегне първия замах на Поуп. И двамата побягнаха, всеки в различна посока. Карни се подхлъзна върху сгурията и сянката на скитника падна върху него, но острието отново го пропусна, този път на милиметри.

– Няма да ми избягаш – чу той гласа на Поуп, докато тичаше. – На моя територия си, момче. Оттук няма измъкване.