Кървави книги том 4

Младежът се шмугна приведен между две леки коли и затича на зигзаг към портата на двора, но скоро откри, че е загубил ориентация. Навсякъде се издигаха купчини от ръждясали превозни средства – толкова подобни, че на практика бяха неразличими една от друга. Беше се залутал в лабиринта и не можеше да намери обратния път. Вече не виждаше прожектора на входа, нито огъня на скитника. Целият двор беше ловна територия, а той – плячката. И накъдето и да свърнеше, чуваше гласа на Поуп, силен като туптенето в ушите му.

– Предай ми възела, момче. Върни ми го или ще те накарам да изядеш собствените си очи.

Карни беше ужасен, но усещаше, че и старецът е уплашен. Връвта не беше инструмент за убийство, както бе смятал досега. За каквото и да служеше, Поуп нямаше власт над нея. И в това се криеше единственият му шанс да оцелее. Беше време да развърже последния възел – да го развърже и да си понесе последствията. Нима имаше по-лоша участ от смъртта в ръцете на Поуп?

Карни се скри зад един изгорял камион, клекна и отвори юмрук. Не виждаше възела в тъмнината, но усещаше как полага усилия да се разплете. Започна да му помага, доколкото можеше.

– Не го прави, момче – обади се отново скитникът с престорено съчувствие. – Знам какво си мислиш, но това ще те довърши, повярвай ми.

Пръстите на Карни не го слушаха; бяха станали прекалено непохватни, за да решат загадката. Съзнанието му беше пълно със сцени на смърт: Катсо на магистралата; Ред на килима; Брендан, който се свлича на земята, докато Поуп вади ножа от главата му. Той се насили да прогони образите и да събере цялата си съобразителност. Старецът беше прекъснал монолога си и единственият шум, който се чуваше, беше далечното бръмчене на трафика – идваше от свят, който Карни се съмняваше, че ще види отново. Той зачовърка възела като човек, който се опитва да отвори заключена врата с връзка ключове – изпробва ги един по един с ясното съзнание, че нощта го притиска. По-бързо, по-бързо! Но предишната сръчност го беше напуснала.

Ножът изсвистя във въздуха – Поуп го беше открил и се усмихваше тържествуващо. Карни се претърколи, за да избегне смъртоносния удар, но острието попадна в ръката му и я разпори от рамото до лакътя. Болката му даде криле и вторият удар на скитника попадна в кабината на камиона, като разпръсна искри вместо кръв. Поуп замахна за трети път, но Карни вече бягаше с кървяща ръка. Старецът се хвърли да го преследва, но младежът беше по-чевръст. Той се мушна зад една кола и когато Поуп се втурна задъхано да го гони, пропълзя под шасито. Скитникът притича край него и Карни стисна зъби, за да не проплаче от болка. Раната беше направила ръката му напълно неизползваема. Той я притисна към тялото си, за да обездвижи срязания мускул, и продължи да се бори с възела, като използваше зъби и здравата си ръка. Пред очите му танцуваха проблясъци на бяла светлина и беше на път да припадне. Дишаше дълбоко и равномерно през носа си и дърпаше с трескави пръсти възела. Вече не виждаше и почти не усещаше връвта. Действаше на сляпо, също като онази вечер на алеята, и сега, както тогава, инстинктите му заработиха. Възелът затанцува между устните му, нетърпелив да бъде освободен. Щеше да се разплете след броени секунди.

Беше толкова съсредоточен върху заниманието си, че не видя протегнатата към него ръка, докато тя не го издърпа от скривалището му и не го изправи пред сияещите очи на Поуп.

– Без повече игри – каза старецът и посегна към устата му да вземе връвта.

Карни се дръпна назад, но болката, която проряза ранената му ръка, го парализира. Той падна по гръб и извика при удара в земята.

– Сбогувай се с очите си – продължи Поуп и се наведе, като замахна с ножа.

Ослепяващият му удар така и не стигна до целта си. Една одрана фигура извикна зад стареца и го сграбчи за полите на палтото. Поуп възстанови равновесието си и се завъртя. Ножът му намери нападателя и Карни отвори замъглени от болка очи, за да види как звярът се олюлява назад със срязано до кост лице. Скитникът пристъпи към създанието, за да го довърши, но Карни не изчака да види клането. Той се хвана за бракуваната кола и се надигна, като продължаваше да стиска връвта със зъби. Зад гърба му Поуп изруга и младежът разбра, че старецът е зарязал убийството, за да не му позволи да избяга. Той се втурна със залитане между автомобилите, макар да знаеше, че гонитбата е предрешена. В коя посока се намираше портата? Нямаше идея, а и краката не го слушаха. Сякаш не бяха негови, а на някой комедиант. Огъваха се като гумени и му беше невъзможно да стои прав, камо ли да тича. След две крачки коленете го предадоха и миришещата на бензин сгурия се надигна, за да го посрещне.

Карни размърда здравата си ръка и посегна отчаяно към връвта в устата си. Пръстите му напипаха един разхлабен клуп. Той го дръпна силно и последната намотка на възела се разплете като по чудо.