Кървави книги том 4

Карни огледа трупа и забеляза, че лявата му ръка стиска връвта, на която сега имаше един-единствен възел. Реши, че Поуп е бил в къщата, и се зачуди защо я е оставил в ръката на мъртвеца. Каквато и да бе причината, присъствието й му даваше шанс за живот. Той пристъпи към Ред и се закле, че този път ще я унищожи веднъж завинаги. Ще я изгори и ще разпръсне пепелта й.

Тя усети приближаването му. Изхлузи се от дланта на мъртвеца, скочи в неговата и се нави около пръстите му, като остави по тях кървава следа. Карни се втренчи с отвращение в последния възел. Беше се измъчил, докато развърже първия, но с този изобщо нямаше да е трудно. Разплитането на втория възел беше разхлабило третия. Той все още се нуждаеше от човешки помощник, иначе нямаше да скочи в ръката му с такава готовност, но беше много вероятно да успее да се разплете и без чужда помощ. Трябваше да го унищожи час по-скоро.

В този миг Карни осъзна, че не е сам с мъртвеца. В стаята имаше и нещо друго, нещо живо. Той вдигна поглед от разлудувалия се възел и чу нечий глас. В думите нямаше смисъл. Дори не беше сигурен, че са думи, приличаха повече на измъчени звуци. Карни се сети за звяра върху дървото и за обърканите чувства, които дъхът му бе събудил в него. Сега почувства нещо подобно. Обзе го страх, но и странна увереност, че в непонятните думи се крие тъга. И изпита съжаление към съществото.

– Покажи се – каза му той, без да е сигурен, че ще бъде разбран.

Няколко забързани удара на сърцето му и звярът изникна от далечната врата. Светлината във всекидневната беше силна и Карни притежаваше добро зрение, но анатомията на съществото беше отвъд възприятията му. Дори и да имаше нещо човекоподобно в тази трептяща, лишена от кожа фигура, то бе едва загатнато, сякаш създанието е било родено преждевременно. Устата му зееше, а очите, разположени дълбоко под кървящото изпъкнало чело, бяха непроницаеми.

Звярът напусна скривалището си и тръгна тромаво през стаята, като с всяка тътреща се крачка поставяше смелостта на младежа на изпитание. Когато стигна до трупа на Ред, той спря, вдигна един от разкривените си крайници и посочи към врата си. Карни видя, че от него стърчи нож, и предположи, че е на Ред. Нима звярът се оправдаваше за извършеното убийство?

– Какво си ти? – попита го той. Същият въпрос.

Нещото поклати масивната си глава и от устата му се изтръгна нисък продължителен стон. После вдигна изненадващо ръка и посочи към Карни. Сега светлината осветяваше добре лицето му и младежът видя ясно очите под надвисналото чело – два скъпоценни камъка, потънали в топка от одрана плът. Бяха толкова блестящи и разумни, че стомахът на Карни се сви.

Но звярът продължаваше да го сочи.

– Какво искаш? Кажи ми какво искаш.

Съществото отпусна лишения си от кожа крайник и прекрачи трупа, за да се приближи до Карни, но така и не успя да му покаже намеренията си. От входната врата се разнесе глас, който го накара да замръзне на място.

– Има ли някой? – попита гласът.

На чудовищното лице се изписа паника. Прекалено човешките очи се завъртяха в кървящите орбити и съществото заотстъпва обратно към кухнята. Посетителят – който и да беше той – извика отново, гласът му се приближаваше. Карни хвърли поглед към трупа, после погледна окървавената си ръка; обмисли набързо какви възможности има и се шмугна на свой ред в кухнята. Звярът беше изчезнал. Задната врата на къщата зееше. Скрит в сенките, Карни чу задавена молитва от всекидневната (новодошлият беше зърнал останките на Ред) и се поколеба. Беше ли мъдро да бяга? Нямаше ли да е по-добре да остане и да направи опит да се оневини, като разкаже истината? Възелът, който още шаваше в ръката му, го накара да вземе решение. Трябваше да го унищожи, сега това беше най-важно. Мъжът в съседната стая набра номера на Спешна помощ. Когато паникьосаният му монолог започна, Карни се прокрадна до вратата и си плю на петите.

* * *

– Някой те търсеше по телефона – извика майка му от върха на стълбището. – Вече два пъти ме буди. Казах му, че не знам…

– Съжалявам, мамо. Кой беше?

– Не се представи. Казах му да не звъни повече. Ако се обади пак, кажи му, че не искам да звъни посред нощ. Някои хора трябва да стават сутринта за работа.

– Да, мамо.

Тя се върна в спалнята си и затвори вратата. Карни остана разтреперан в коридора на долния етаж; беше пъхнал ръка в джоба си и стискаше възела. Връвта продължаваше да се движи – мяташе се в капана на пръстите му и се мъчеше да се развърже. Но Карни я държеше здраво. Той извади водката, която беше купил по-рано, отвинти капачката с една ръка и отпи от парливата течност. При втората глътка телефонът иззвъня. Карни остави бутилката и грабна слушалката.

– Ало?

Обаждаха се от телефонна кабина. Чу се дрънченето на монета и един глас каза:

– Карни?

– Да?

– За бога, той ще ме убие!

– Кой се обажда?

– Брендан. – Гласът не звучеше като Брендан; беше прекалено писклив и уплашен. – Той ще ме убие, ако не дойдеш!

– Поуп? За Поуп ли става дума?

– Направо е откачил. Трябва да дойдеш в склада за отпадъци на върха на хълма. Донеси му…