Кървави книги том 4

Долу, Сатана!

Съдбата беше направила Григорий несметно богат. Имаше флотилии и дворци, породисти жребци, градове. Притежаваше толкова много неща, че хората, които трябваше да опишат имуществото му след чудовищния завършек на тази история, понякога се питаха дали няма да е по-лесно да направят списък с нещата, които магнатът не притежава.

Заможен беше Григорий, но не и щастлив. Беше отгледан като католик и в младостта си, преди да натрупа зашеметяващи богатства, черпеше сили от своята вяра. После я загърби и една нощ – беше на петдесет и пет и светът вече лежеше в краката му – се събуди с мисълта, че е станал безбожник.

Откритието го разтърси и той побърза да възстанови изгубената си вяра. Отиде в Рим да поговори с папата, започна да се моли денонощно, основа семинарии и колонии за прокажени. Но Бог не пожела да му покаже нещо повече от нокътя на крака си; изглежда, беше изоставил Григорий.

Отчаяният богаташ реши, че има само един начин да спечели отново благоволението на своя създател – да изложи душата си на ужасен риск. Идеята му не беше лишена от основания. Да предположим, мислеше си той, че успея да се срещна със самия Принц на мрака, Сатаната. Когато Господ види, че над душата ми е надвиснала гибелна опасност, няма ли да се почувства длъжен да се намеси, за да ме върне в лоното на Църквата?

Хубав замисъл, но как да го осъществи? Дяволът не се явяваше по покана дори на магнати като Григорий, а проучванията му скоро доказаха, че всички традиционни методи за призоваване на Лукавия – от оскверняване на Светото причастие до жертвоприношения на бебета – не са по-ефективни от благочестивите дела, с които се бе опитал да привлече вниманието на Господ. Измина цяла година, докато му хрумне грандиозен план. Щеше да построи ад на земята: толкова чудовищен модерен пъкъл, че дори Изкусителя да се поблазни да го посети и да го заграби така, както кукувицата си присвоява чуждо гнездо.

Григорий преобърна дърво и камък, докато намери подходящ архитект в една лудница край Флоренция – казваше се Леопардо и дворците, които беше проектирал за Мусолини, притежаваха точната смесица от безумие и величественост, която магнатът търсеше. Щом се увери, че клетият старец не е загубил таланта си да създава чудовищни постройки, той го освободи от вонящата килия, в която гниеше, и му върна мечтите.

После, за да доизпипа творението си, Григорий прерови най-големите библиотеки в света за светски и метафизични описания на ада. Претършува музейните трезори за забранени картини на адските мъчения. Преобърна всеки камък, който можеше да крие нещо извратено.

Окончателният дизайн беше вдъхновен донякъде от книгите на Сад, Данте, Фройд и Крафт-Ебинг⁸, но включваше и много елементи, които никой не си бе представял досега или поне не беше дръзнал да опише на хартия.

8 Рихард фон Крафт-Ебинг (1840–1902) – немски невролог и професор по психиатрия, чиито изследвания върху сексуалните отклонения полагат началото на модерната сексология. – Б. пр.

Накрая богаташът избра място за строеж в Северна Африка и работата по Новия ад започна. Бяха подобрени всевъзможни рекорди. Зданието имаше по-обширни основи, по-дебели стени и по-сложна водопроводна инсталация от всички съществуващи до момента сгради. Григорий наблюдаваше бавното му издигане с ентусиазъм, какъвто не бе изпитвал от времето на първите си години като създател на империя. Мнозина решиха, че магнатът си е изгубил акъла. Много от старите му приятели прекъснаха връзките си с него. Част от компаниите му фалираха, защото инвеститорите се уплашиха от докладите за психичното му здраве. На Григорий не му пукаше. Планът със сигурност щеше да проработи. Дяволът щеше да дойде – най-малкото за да зърне с очите си този левиатан, издигнат в негова чест – и той щеше да го чака.

Строежът отне четири години и по-голямата част от богатството на Григорий. Завършената постройка беше с размерите на половин дузина катедрали и засенчваше с величието си всички съоръжения, за които Сатаната би могъл да мечтае. Зад стените й горяха огньове, така че разходката по повечето коридори водеше до почти нетърпима агония. Стаите й бяха оборудвани с всевъзможни уреди и инструменти за изтезания – от игли до диби, – с които палачите на Падналия ангел да отприщят своя гений. Имаше пещи, в които можеха да се кремират наведнъж цели семейства, и басейни, достатъчно дълбоки, за да удавят поколения от грешници. Новия ад беше надвиснал над човечеството ужас; празник на жестокостта, който просто изчакваше сигнал да започне.