Кървави книги том 4

Сейди хладнокръвно прецени, че прицелът й хич го няма. Беше съмнително дали жената ще уцели проповедника дори при ясно време. А сега, когато беше стресирана и валеше като из ведро, трябваше да е дяволски добър стрелец, че да го улучи. Гайър се обърна и изгледа Лора. Не изглеждаше уплашен. „Стигнал е до същия извод – помисли си Сейди. – Знае отлично, че шансът да пострада е минимален.“

– Курвата! – отбеляза евангелистът, като вдигна театрално очи към небето. – Виждаш ли я, Господи? Виждаш ли срама и покварата й? Дамгосай я! Тя е една от блудниците на Вавилон!

Лора не схвана всичко, но разбра отлично в какво я обвиняват.

– Не съм курва! – извика му тя и револверът подскочи в ръцете й, сякаш изгаряше от нетърпение да гръмне. – Да не си посмял да ме наричаш курва!

– Лора, моля те... – обади се Ърл, докато се мъчеше да повдигне глава, за да срещне погледа й. – Махни се оттук. Той е откачил напълно.

Лора Мей пренебрегна думите му.

– Ако не го пуснеш...

– Да? – подразни я Гайър. – Какво ще направиш, курво?

– Ще те застрелям! Кълна се!

* * *

От другата страна на сградата Вирджиния забеляза едно от шишенцата с успокоителни, които Гайър беше хвърлил в калта. Тя се наведе да го вземе, но после размисли. Вече не й трябваха хапчета, нали? Беше разговаряла с мъртвец. Беше докоснала Бък Дърнинг и той беше станал видим. Каква дарба имаше! Виденията й бяха истински и винаги са били, по-истински от всички чужди откровения, които жалкият й съпруг не спираше да бълва. Какво можеха да сторят хапчетата, освен да притъпят новооткрития й талант? Нека си стоят в калта.

Няколко гости на мотела излязоха от стаите си, облечени в якета, за да видят за какво е цялата дандания.

– Да не е станала катастрофа? – попита една жена Вирджиния и в същия миг се разнесе изстрел.

– Джон – възкликна Вирджиния и се втурна по посока на ехото.

Вече си представяше каква гледка ще завари: съпругът й лежи на земята, а тържествуващият убиец бяга от местопрестъплението. Тя се затича по-бързо и започна да се моли. Не се молеше сценарият в главата й да се окаже погрешен, а искаше прошка от Бог, защото се надяваше да е верен.

Сцената, която я очакваше от другата страна на офиса, не отговори на очакванията й. Проповедникът не беше мъртъв. Беше прав и съвсем невредим, а на калната земя лежеше Ърл. До тях стоеше жената, която й беше донесла студена вода. Държеше револвер с димящо дуло. Докато Вирджиния гледаше невярващо Лора Мей, една фигура изскочи от дъжда и изби револвера от ръцете й. Оръжието падна на земята. Лора се огледа изненадано, не разбираше защо го е изпуснала. Но Вирджиния знаеше защо. Виждаше фантома, макар и размазано, и се досещаше за самоличността му. Това беше Сейди Дърнинг, заради чиято дръзка постъпка бяха кръстили мотела Кланица на любовта.

Очите на Лора се спряха върху тялото на Ърл. Тя изписка ужасено и се завтече към него.

– Не умирай, Ърл. Моля те, кажи ми, че не си мъртъв!

Той се надигна от калта и поклати глава.

– Не съм улучен.

Междувременно Гайър падна на колене, събра длани и вдигна лице към дъжда.

– Мили Боже, благодаря ти, че запази твоя верен слуга в час на нужда...

Вирджиния не искаше да слуша глупавите му думи. Това беше идиотът, който я убеди, че халюцинира; кретенът, заради когото Бък Дърнинг едва не я изнасили. Стига толкова. Достатъчно го е търпяла. Беше видяла с очите си, че Сейди е реална; беше усетила Бък. Трябваше да му даде урок. Тя се приближи до изпуснатия револвер и го вдигна.

Тогава усети присъствието на Сейди Дърнинг зад гърба си.

– Мъдро ли е това? – прошепна един едва доловим глас в ухото й.

Вирджиния не знаеше отговора. А и какво представляваше мъдростта всъщност? Баналните думи на разни мъртви пророци? Едва ли. Може би мъдростта се криеше в Лора и Ърл, които се прегръщаха в калта, без да обръщат внимание на молитвите на Гайър и на погледите на гостите, които дотичаха да видят кой е умрял. А може би нямаше нищо по-мъдро от това да намериш гангрената, която трови живота ти, и да се отървеш от нея веднъж и завинаги. Тя се обърна и се запъти към седма стая с револвера в ръка, а Сейди тръгна редом с нея.

– Бък? – прошепна призракът. – Не и Бък...

– Той ме нападна.

– Бедна глупачка.

– Не съм глупачка – възрази Вирджиния. – Вече не.

Щом осъзна, че жената знае отлично какво прави, Сейди спря, защото не искаше присъствието й да предупреди Бък. Тя изпрати с поглед Вирджиния, която прекоси паркинга, подмина тополата и влезе в стаята, в която мъчителят й беше казал, че ще я чака. Лампите още горяха, а светлината им беше почти ослепителна след синкавия мрак отвън. Бък не се виждаше никакъв. Вирджиния мина през междинната врата. Осма стая също беше празна. А после – познатият глас.

– Ти се върна – рече Бък.

Тя се завъртя, като скри револвера зад гърба си. Беше излязъл от банята и стоеше между нея и вратата.

– Знаех си, че ще се върнеш. Всички се връщат.

– Искам да се покажеш...

– Гол съм като бебе – прекъсна я Бък. – Какво повече от това искаш? Да си сваля кожата? Не че няма да е забавно...