Кървави книги том 4

От офиса нахлу студен въздух. Той се обърна, за да види кой е влязъл, но не видя никого. Огледа още веднъж помещението. През цялото време бе имал чувството, че някой върви по петите му, и все пак нямаше никой. Преглътна страха си; само жените и старците се плашат от мрака. Провря се между спящия пияница и руините на Токио и продължи към затворената врата в дъното.

– Ърл? Отговори ми!

Сейди видя как Гайър отваря вратата и влиза в кухнята. Превзетостта му я изуми. Мислеше, че хората като него са изчезнали преди години. Как можеше да съществува подобна мелодрама в тези културни времена? Никога не бе харесвала особено духовниците, но този беше особено неприятен – зад високопарността му имаше едва прикрита злоба. Беше разярен и непредсказуем; нямаше да му хареса сцената, която щеше да завари в стаята на Лора Мей. Сейди знаеше какво ще види. Беше наблюдавала любовниците, докато страстта им не бе станала нетърпима, после беше излязла навън, за да се охлади от гледката на дъжда. Появата на проповедника обаче я накара да се върне – с напрежението, което витаеше около него, събитията през тази нощ нямаше да свършат добре. От кухнята се разнесе нов вик. Изглежда, Гайър се наслаждаваше на звученето на гласа си.

– Ърл! Чуваш ли ме? Няма да ме измамиш!

В стаята на Лора Мей Ърл се опитваше да направи три неща едновременно: да целуне жената, с която току-що се беше любил; да нахлузи влажния си панталон и да измисли адекватно извинение за Гайър, ако проповедникът отвори вратата, преди да е успял да придаде невинен вид на ситуацията. Оказа се, че няма време да довърши нито едно от трите. Езикът му още шаваше из нежната уста на Лора, когато бравата изтрака.

– Намерих те!

Ърл прекрати целувката и се обърна към проповедника. Гайър стоеше на прага с вбесена физиономия и мокра от дъжда коса, която бе прилепнала към черепа му като сива шапка. Светлината на лампата с копринения абажур до леглото го правеше да изглежда по-едър. Праведният гняв, който проблясваше в очите му, граничеше с лудост. Ърл беше чувал истории за голямата му праведност от Вирджиния: истории за потрошени мебели и счупени кости.

– Няма ли край мерзостта ти? – попита Гайър и спокойствието, с което изрече тези думи, беше смущаващо.

Ърл вдигна панталона си и се засуети с ципа.

– Това не те засяга... – започна той, но яростта на проповедника го накара да млъкне.

Лора Мей обаче не се плашеше лесно.

– Вън от стаята ми! – каза тя, като придърпа един чаршаф върху щедрите си гърди. Ърл се обърна и погледна гладките й рамене, които доскоро бе обсипвал с целувки. Прииска му се да ги целуне пак, но мъжът в черно прекоси помещението с четири бързи крачки и го сграбчи за косата и ръката. Движението му предизвика истински ураган в тясната стая. Безценните експонати по лавиците и тоалетката на Лора се разлюляха, сблъскаха се и на пода се изсипа малка лавина от предмети. Но тя не обърна внимание на щетите. Мислите й бяха насочени към мъжа, с когото се бяха любили така сладко. Беше видяла тревога в очите на Ърл, когато евангелистът го дръпна назад, и безпокойството му се предаде и на нея.

– Пусни го! – изпищя тя и стана от леглото, забравила всякакво благоприличие. – Не е направил нищо погрешно!

Гайър спря да й отговори, докато Ърл се бореше безуспешно с хватката му.

– Че какво разбираш ти от праведност, курво? И ти си грешница като него. Голотата ти и смрадливото ти легло са пропити с грях.

Леглото действително миришеше, но само на сапун и скорошна любов. Лора нямаше за какво да се оправдава и нямаше да позволи на този евтин проповедник да я уплаши.

– Ще извикам ченгетата! – предупреди го тя. – Ако не го пуснеш, ще ги извикам!

Гайър не благоволи да отговори. Просто завлече Ърл в кухнята. Лора Мей извика:

– Дръж се, Ърл. Ще извикам помощ.

Любовникът й не каза нищо. Беше прекалено зает да брани косата си от пастора, който заплашваше да я изтръгне от главата му.

Понякога, когато дните бяха дълги и самотни, Лора си мечтаеше за мъже в тъмни дрехи като евангелиста. Представяше си как прашните им фигури се появяват преди поредното торнадо и я отвличат, а тя позволява да я отведат, без да се съпротивлява особено. Но мъжът, с когото бе споделила леглото си тази нощ, нямаше нищо общо с въображаемите й любовници; той беше лековерен и уязвим. И ако загинеше от ръцете на някой като Гайър – зъл дух, който в отчаянието си е призовала, – Лора никога нямаше да си го прости.