Кървави книги (Том I)

Наближаваше Коледа и децата на Джак щяха да дойдат в къщата, за да се събере семейството. Може би те щяха да го убедят, че има нещо нередно; може би щяха да разчупят пълното му безразличие и да го накарат да загуби самообладание. Като се вкопчи сляпо в тази надежда, Плямпалото прекара в бездействие седмиците до края на декември, като кроеше как да нападне гостите с цялата творческа злоба, на която въображението му бе способно.

Междувременно животът на Джак продължи да тече спокойно. Вместо да се възползва от натрупания опит, той живееше като писател, който пише безсмислена история — без да се вживява много-много. Все пак показа ентусиазма си от наближаващия празник по няколко забележителни начина. Разтреби безукорно стаите на дъщерите си. Застла леглата им с благоуханни ленени чаршафи. Почисти килима от последните капки котешка кръв. Дори постави коледно дърво във всекидневната, като го окичи с разноцветни топки, гирлянди и подаръци.

Докато се подготвяше за празника, Джак се замисляше от време на време за играта, която играеше и тихо пресмяташе шансовете си. През идните дни щеше да се наложи да подложи на страдание както себе си, така и дъщерите си, за да провери дали може да спечели. Но колкото и да разсъждаваше над това, винаги стигаше до извода, че шансът да победи си заслужава рисковете.

Затова продължаваше да пише живота си и да чака.

Заваля сняг и затропа тихо по прозорците и вратата. Дойдоха деца, като пееха коледни песни и Поло ги възнагради щедро. Можеше да повярва, макар и за кратко, че живее в един спокоен свят.

Късно вечерта на двадесет и трети декември дъщерите пристигнаха сред вихрушка от чанти и целувки. По-малката, Аманда, дойде първа. От стратегическата си позиция върху площадката на стълбището Плямпалото изгледа злобно младата жена. Не му приличаше на идеална жертва за пречупване. Всъщност му изглеждаше опасна. Джина се появи час-два по-късно; изящна двадесет и четиригодишна жена, която изглеждаше не по-малко застрашително от сестра си. Двете донесоха в къщата смях и оживление, пренаредиха мебелите, изхвърлиха нездравословната храна от хладилника, казаха си една на друга (и на баща си) колко много е липсвал всеки на останалите. За няколко часа сивият дом светна от любов и веселие.

На Плямпалото му прилоша.

Като хленчеше, мушна глава в спалнята, за да се скрие от любовната глъчка, но тя го застигна и там. Не му остана нищо друго, освен да седи, да слуша и да доизкусурява отмъщението си.

Джак беше щастлив, че красавиците му са си вкъщи. Аманда имаше мнение по всички въпроси и беше толкова силна, досущ като майка си. Джина приличаше още повече на нея, беше самоуверена и схватлива. Поло беше толкова щастлив от присъствието им, че му идеше да заплаче; вижте го — гордият баща, който излага и двете на такава опасност. Но нима имаше избор? Щеше да бъде подозрително, ако беше отменил коледното празненство. Това можеше да провали цялата му стратегия, да накара врага да осъзнае, че го мамят.

Не, трябваше да бъде търпелив. Да се държи като глупак — така, както врагът му очаква.

И моментът за действие щеше да настъпи.

В 3,15 сутринта на Коледа Плямпалото започна военни действия, като изхвърли Аманда от леглото й. Нищо и никакво представление, но постигна желания ефект. Като потриваше сънено натъртената си глава, тя се качи отново в леглото, което подскочи като неопитомен жребец, разтърси се и я запрати повторно на пода.

Шумът събуди всички останали. Джина влезе първа в стаята на сестра си.

— Какво става?

— Под леглото има някой.

— Какво?

Джина грабна едно преспапие от тоалетната масичка и извика на нападателя да излезе. Невидимото Плямпало седна на перваза на прозореца и започна да прави неприлични жестове на жените, като върза гениталиите си на няколко възела.

Джина надзърна под леглото. Плямпалото увисна на полилея и се залюля напред-назад, докато му се зави свят.

— Няма нищо…

— Има.

Аманда знаеше. О, да, тя знаеше.

— Тук има нещо, Джина — рече тя. — Не сме сами в стаята, сигурна съм.

— Не — отсече категорично Джина. — Сами сме.

Когато Поло влезе, Аманда тъкмо проверяваше зад гардероба.

— Защо е цялата тази врява?

— В къщата има нещо, татко. Нещо ме изхвърли от леглото.

Джак погледна смачканите чаршафи и преместения матрак, после се обърна пак към Аманда. Това беше първият тест — трябваше да лъже възможно най-небрежно.

— Изглежда, си имала кошмари, красавице — заяви той с невинна усмивка.

— Под леглото имаше нещо — настоя Аманда.

— Сега тук няма никой.

— Но аз го усетих.

— Ако искаш, ще проверя останалата част от къщата — предложи й той, без да демонстрира ентусиазъм. — Вие двете за всеки случай останете тук.

Когато Поло излезе от стаята, Плямпалото разклати полилея още по-силно.

— Земетресение — каза Джина.