Кървави книги (Том I)

Но шегата й остана недооценена, защото печката започна да подскача и тавите с вряща вода се изсипаха от газовите котлони на пода. Горещата вода попари крака на Джак. Той изкрещя и залитна назад към Джина, после се втурна към печката с крясък, достоен за самурай.

Дръжката на фурната бе хлъзгава от горещината и мазнината, но Поло я сграбчи и отвори вратичката със замах.

От отвора изригна гореща пара, примесена с миризмата на пуешка мазнина. Но птицата, която се намираше вътре, очевидно нямаше никакво намерение да бъде изядена. Тя се мяташе в тавата, като разпръскваше соковете си във всички посоки. Препечените й кафяви криле се въртяха и пляскаха жалостиво, а краката й се блъскаха в тавана на фурната.

После пълнената пуйка, изглежда, усети, че вратата на фурната е отворена. Разпери криле и наполовина скочи, наполовина падна върху нея — жив фарс. Безглавото туловище се олюля, като ръсеше плънка и нарязан лук, сякаш никой не бе казал на проклетото нещо, че е мъртво, а мазнината продължаваше да цвърчи по покрития му с пушена сланина гръб.

Аманда изпищя.

Джак се втурна към вратата на кухнята в момента, в който сляпата, но жадна за отмъщение птица подскочи във въздуха. Така и не стана ясно какво смяташе да направи с трите си изплашени жертви. Джина издърпа Аманда в коридора, баща им изтича след тях и затръшна вратата, а пуйката се блъсна в нея с всичка сила. През пролуката в долния й край се стече тъмен мазен сок.

Вратата нямаше ключалка, но Джак реши, че птицата не е в състояние да натисне дръжката. Докато отстъпваше по коридора, той прокле самонадеяността си. Врагът му криеше в ръкава си повече трикове, отколкото Джак бе допускал.

Аманда ридаеше, облегната на стената, а лицето й бе изпръскано с пуешка мазнина. Неспособна да стори друго, освен да отрече видяното, тя клатеше глава и повтаряше „Не“, сякаш тази дума бе талисман срещу абсурдния ужас, който продължаваше да блъска по затворената врата. Джак отведе дъщеря си във всекидневната. Монотонните коледни песни по радиото заглушаваха врявата, която вдигаше птицата, но благопожеланията в тях не носеха голяма утеха.

Джина наля щедра доза бренди на сестра си, седна на дивана до нея и се помъчи да повдигне духа й с почти равни дози алкохол и утешителни думи. И двете не оказаха особен ефект върху Аманда.

— Какво беше това? — попита настойчиво Джина баща си.

— Нямам представа — отговори Джак.

— Масова истерия? — Недоволството й бе очевидно. Баща й имаше тайна: той знаеше какво става в къщата, но по неизвестни причини отказваше да им каже.

— Какво да извикам? Полицията или екзорсист?

— Никое от двете.

— За бога…

— Няма за какво да се тревожиш, Джина. Наистина. — Баща й се извърна от прозореца и я погледна. Очите му издаваха това, което устата му отказваше да изрече — че се води война.

Джак беше уплашен.

Къщата внезапно се бе превърнала в затвор. Играта неочаквано бе станала смъртоносна. Вместо да продължи с глупавите си номера, врагът бе решил да ги нарани, да нарани и тримата.

Пуйката в кухнята най-накрая се бе признала за победена. Коледните песни по радиото бяха заменени от проповед, която благославяше Бог.

Онова, което преди Джак бе намирал за забавно, бе станало противно и опасно. Той погледна към Джина и Аманда. И двете трепереха, макар и по различни причини. Поло искаше да им каже, искаше да им обясни какво става. Но знаеше, че онова нещо е някъде тук и злорадства.

Грешеше. Плямпалото се бе оттеглило на тавана, доволно от положените усилия. То усещаше, че нападението с птицата е било гениално хрумване. Сега можеше да си почине мъничко, да възстанови силите си. Нека нервите на врага тръпнат в очакване. После, в подходящия момент, Плямпалото щеше да нанесе своя coup de grace11.

То се запита лениво дали някой от ревизорите е видял изпълнението му с пуйката. Може би ги бе впечатлило достатъчно с оригиналността си, за да му възложат някаква по-свястна работа. Плямпалото не бе минало през толкова години на обучение, само за да преследва някакъв малоумен идиот като Поло. Сигурно разполагаха с някакво по-сериозно предизвикателство за него. То усети победата с невидимите си кости — и чувството му хареса.

Преследването на Поло несъмнено набираше инерция. Дъщерите му щяха да го убедят (ако вече не беше напълно убеден), че тук става нещо ужасно. Той щеше да се пропука. Щеше да рухне. Може би щеше да го завладее класическа лудост — щеше да си оскубе косата, да си разкъса дрехите, да се омаже със собствените си екскременти.

О, да, победата бе близо. Тогава господарите му нямаше ли да го обичат? Нямаше ли да го възнаградят, да му дадат сила?

Нужна бе само още една проява. Едно последно, вдъхновено вмешателство и Поло щеше да се превърне в хленчещо парче месо.

Уморено, но изпълнено с увереност, Плямпалото се спусна във всекидневната.

Аманда лежеше заспала на дивана. Изглежда, сънуваше пуйката. Очите й се въртяха под тънките клепачи, долната й устна потрепваше. Джина седеше до радиото, което вече бе спряно. В скута й имаше разтворена книга, но тя не четеше.