Кървави книги (Том I)

На долния етаж бе студено и на Поло не му се искаше да стъпва бос по кухненските плочки, но изпита тихо задоволство, че битката започна толкова безобидно. Беше се опасявал, че врагът ще нападне свирепо при наличието на такива уязвими жертви. Но не — Джак бе преценил умствените способности на създанието доста точно. Това беше низш демон. Могъщ, но глупав. Демон, който можеше да бъде изваден от равновесие. „Действай внимателно — рече си той, — действай внимателно.“

Той обиколи без да бърза цялата къща, като отваряше послушно шкафовете и надничаше зад мебелите, после се върна при дъщерите си, които бяха седнали на горната площадка на стълбището. Аманда изглеждаше малка и бледа; една двадесет и двегодишна жена, която сякаш отново се бе превърнала в дете.

— Нищо — каза й той с усмивка. — Коледа сутрин е и в цялата къща…

Джина довърши:

— Нищо не помръдва, дори мишка.

— Дори мишка, красавице.

В този миг Плямпалото напомни за присъствието си, като събори една ваза от полицата над камината във всекидневната.

Дори Джак подскочи.

— По дяволите — изруга той. Нуждаеше се от още сън, но Плямпалото не проявяваше признаци, че скоро ще ги остави на мира.

— Che sera, sera — промърмори Джак, събра парчетата от китайската ваза и ги остави върху парче вестник. — Лявата страна на къщата потъва малко по малко, нали знаете — добави на висок глас. — Така е от години.

— Едно земетресение — каза Аманда със спокойна увереност — не може да ме изхвърли от леглото.

Джина не каза нищо. Възможностите не бяха много. Алтернативите не бяха привлекателни.

— Може да е бил Дядо Коледа — заяви Поло в опит да се пошегува. После зави парчетата във вестника и го занесе в кухнята, убеден, че всяко негово действие се следи. — Какво друго би могло да бъде? — попита през рамо, докато тъпчеше вестника в коша за боклук. — Единственото друго обяснение… — Доближаването до истината го накара да изпита въодушевление. — Единственото друго обяснение е прекалено нелепо, за да бъде изречено на глас.

Каква изтънчена ирония — да отрече съществуването на невидимия свят, когато знае, че той го наблюдава враждебно дори и в настоящия момент.

— Имаш предвид полтъргайст? — попита Джина.

— Имам предвид всичко, което се спотайва в нощта. Но ние сме възрастни хора, нали така? Не вярваме в таласъми.

— Не — каза решително Джина. — Аз не вярвам в таласъми, но и не вярвам, че къщата се намества.

— Ами, засега ще трябва да се задоволим с това обяснение — рече безгрижно Джак. — Вече е Коледа. Не искаме да разваляме празника с приказки за гремлини10, нали?

Всички се засмяха едновременно.

Гремлини. Каква смъртна обида. Да наречеш изчадието адово гремлин.

По невидимите бузи на Плямпалото се застичаха димящи киселинни сълзи, но то стисна зъби и запази спокойствие.

Все още имаше време да изтрие атеистичната усмивка на Джак от гладкото му дебело лице. Предостатъчно време. Никакви половинчати мерки отсега нататък. Никаква изтънченост. Щеше да го нападне с всички сили.

Нека има кръв. Нека има агония.

Щеше да ги пречупи всичките.

* * *

Аманда приготвяше коледната вечеря в кухнята, когато Плямпалото започна следващата си атака. В къщата ехтеше хорът на Кралския колеж: „О, малък град Витлеем, В покой лежиш пред нас…“

Подаръците бяха отворени, джиновете с тоник бяха пресушени, цялата къща беше като една топла прегръдка.

Сред топлите изпарения в кухнята проникна внезапен хлад и накара Аманда да потрепери; тя отиде до прозореца, който бе открехнат, за да влиза свеж въздух, и го затвори. Може би се разболяваше.

Плямпалото я наблюдаваше в гръб, докато тя шеташе в кухнята и се наслаждаваше на домашната атмосфера. Аманда усети втренчения му поглед съвсем ясно и се обърна. Никой, нищо. Продължи да мие брюкселското зеле и изряза червея, свит в сърцевината на едно от топчетата. После го удави.

Хорът пееше ли, пееше.

От всекидневната долетя задружният смях на Джак и Джина.

Сетне се чу шум. Тропане, последвано от удари с юмруци по врата. Аманда изпусна ножа в купата със зелето и се извърна от мивката по посока на шума. Той ставаше все по-силен. Сякаш в един от шкафовете имаше нещо, което се опитваше да излезе навън. Котка, затворена в кутия или…

Птица.

Шумът идваше от фурната.

Аманда си помисли най-лошото и стомахът й се сви. Нима бе мушнала нещо във фурната заедно с пуйката? Извика баща си, грабна кухненската кърпа и пристъпи към готварската печка, която се тресеше от паниката на своя затворник. Представи си как отвътре изскача ужасена котка с изгоряла козина и полуовъглена плът.

Джак застана на прага на кухнята.

— Във фурната има нещо — каза му тя, сякаш не бе достатъчно очевидно. Печката се тресеше като обезумяла, а съдържанието й се блъскаше във вратата на фурната.

Той взе кухненската кърпа от ръцете й. „Това е нещо ново — помисли си. — По-добър си, отколкото предполагах. Това е умно. Оригинално.“

Джина също влезе в кухнята.

— Какво се готви? — попита саркастично тя.