Кървави книги (Том I)

При мисълта, че е глупачка, бурята избухна. Нямаше светкавици, поройният дъжд рукна внезапно. Калоуей направи каквото можеше, но беше трудно да я успокои. Тя ридаеше толкова шумно, че заглушаваше разумните му доводи. В крайна сметка прибягна до малко целувки, както всеки свестен режисьор би постъпил и (чудо на чудесата) това, изглежда, свърши работа. Целувките му станаха по-разгорещени, ръцете му се спуснаха към гърдите й, мушнаха се под блузата й, намериха зърната й и той започна да ги масажира с палец и показалец.

Това постигна чудеса. Между облаците надникна слънце; Даян подсмръкна и разкопча колана му, а дъждът секна напълно, прогонен от неговата жар. Пръстите му напипаха дантеления ръб на гащичките й и тя завъздиша, когато проникна в нея и започна да я изследва — нежно, но не прекалено, настойчиво, но с мярка. По някое време тя събори бутилката с водка, но нито един от двамата не се опита да я хване и да я изправи, така че течността започна да се лее на пода от ръба на масата, докато той й даваше инструкции и пъшкаше.

После проклетата врата се отвори и между тях премина въздушно течение, което охлади страстта им.

Калоуей понечи да се обърне, после осъзна, че е с разкопчани панталони и вместо това погледна в огледалото зад Даян, за да види лицето на натрапника. Беше Личфийлд. Гледаше право в него с безизразно лице.

— Съжалявам, трябваше да почукам.

Гласът му бе гладък като бита сметана, не трепна нито веднъж от смущение. Калоуей излезе от Даян, закопча се и се обърна към Личфийлд, като проклинаше мислено зачервените си бузи.

— Да… би било учтиво — каза.

— Още веднъж, моите извинения. Исках да разменя няколко думи с… — Той премести очите си, които изглеждаха бездънни, върху Даян. — … с вашата звезда.

Калоуей усети как егото на Даян набъбва при тези думи. Подходът на възрастния мъж го обърка. Нима Личфийлд бе променил становището си на 180 градуса? Нима бе дошъл тук в ролята на каещ се почитател, за да коленичи пред великата звезда?

— Ще ви бъда благодарен, ако ме оставите да поговоря насаме с дамата, стига да е възможно — продължи мекият глас.

— Ние тъкмо…

— Разбира се — прекъсна го Даян. — Ще ме извините ли само за момент?

Беше овладяла мигновено ситуацията, сълзите бяха забравени напълно.

— Ще бъда отвън — каза Личфийлд, който вече излизаше.

Докато затваряше вратата след себе си, Даян застана пред огледалото и се зае да бърше размазания си грим с книжна кърпичка.

— Брей — изгука тя, — колко е хубаво някой да те харесва. Познаваш ли го?

— Казва се Личфийлд — рече Калоуей. — Бил е член на управителния съвет на театъра.

— Може би има предложение за мен.

— Съмнявам се.

— О, Терънс, не бъди такъв задник — изръмжа тя. — Просто не можеш да понесеш мисълта, че не си център на внимание, нали?

— Признавам си.

Даян се вгледа в очите си.

— Как изглеждам? — попита тя.

— Добре.

— Съжалявам за одеве.

— Одеве?

— Знаеш.

— О… да.

— Ще се видим в кръчмата, нали?

С други думи го гонеха, вече не беше необходим в ролята на довереник и любовник.

Личфийлд чакаше търпеливо пред съблекалнята в студения коридор. Въпреки че тук осветлението беше по-добро, отколкото на слабо осветената сцена, и че старецът се намираше по-близо до него, отколкото предходната нощ, Калоуей пак не успя да види ясно лицето под широката периферия. Имаше — каква беше мисълта, която се въртеше в главата му? — нещо изкуствено в чертите на Личфийлд. Плътта на лицето му не се движеше като единна система от мускули и сухожилия, беше прекалено вдървена и прекалено розова, почти като белег от рана.

— Още малко и ще бъде готова — каза му Калоуей.

— Тя е прекрасна жена — измърка Личфийлд.

— Да.

— Не ви обвинявам…

— Хм.

— Но не е никаква актриса.

— Няма да проваляте работата ми, нали, Личфийлд? Защото няма да го позволя.

— Опазил бог.

Воайорското удоволствие, което Личфийлд бе изпитал от смущението на режисьора, накара Калоуей да изгуби част от уважението си към него.

— Не искам да я разстройвате…

— Моите интереси съвпадат с вашите, Терънс. Всичко, което искам, е да видя как това представление преминава успешно, повярвайте ми. Мислите ли, че при това положение ще искам да разстроя главната ви актриса? Ще бъда кротък като агънце, Терънс.

— Какъвто и да сте — отговори сприхаво Калоуей, — вие не сте агне.

Усмивката се появи отново на лицето на Личфийлд, а материята около устата му се разтегна с усилие, за да се нагоди към новото изражение.

Калоуей се оттегли в кръчмата, но този хищен полумесец не напусна мислите му и го изпълни с неясна тревога.

* * *

Застанала пред огледалото в съблекалнята си, Даян Дювал беше готова да изиграе своята сцена.

— Вече можете да влезете, господин Личфийлд — оповести тя.

Той се появи на прага, още докато тя изричаше последната сричка от името му.

— Госпожице Дювал. — Личфийлд се поклони леко в знак на уважение. Тя се усмихна, беше толкова учтив. — Ще простите ли нетактичното ми нахлуване тук одеве?

Даян си придаде свенливо изражение, това винаги размекваше мъжете.

— Господин Калоуей… — започна тя.

— Много напорист младеж, струва ми се.

— Да.