Кървавото евангелие

Ако нападателят можеше да бъде открит, Надя щеше да го открие. Рун се облегна на дървената ламперия. Бернар го прегърна през раменете и се облегна на него. От векове не бе имало успешно покушение срещу папа.

— Какво означава това за Батори, Ерин? — попита Джордан.

Очите ѝ казаха на Рун всичко, което му бе нужно.

— Означава, че тя разполага с двете съставки, необходими за отварянето на книгата.

57.

28 октомври, 15:05 ч.

Ватиканът

На Ерин ѝ се искаше да има по-добри новини. Белиал разполагаха с книгата и със средствата да я отворят. Дали това щеше да е достатъчно за тях, за да я превърнат. Дали злото вече бе победило?

Нейт се свлече по стената и седна на пода до нея. Крачолът му беше подгизнал от прясна кръв. Никога не го бе виждала толкова блед. Той облегна глава на ламперията.

Джордан извади бутилка вода от джоба на палтото си и я напъха в ръцете на младежа.

Нейт я пресуши на една дълга глътка. Откога не беше приемал течности? Ерин така и не се беше сетила да го попита дали е жаден; на практика го караше да спринтира от момента, когато бе хвърлен в килията ѝ.

Бернар погледна един швейцарски гвардеец и посочи към Нейт.

— Този човек се нуждае от медицинска помощ. Жената също.

— Вземете първо Нейт — каза Ерин. — Аз ще дойда след малко.

Бернар се поколеба, но кимна. Гвардеецът помогна на Нейт да стане.

— Добре съм. — Младежът се опита да се надигне, но отново започна да се свлича по дъбовата ламперия.

— Разбира се, че си добре — рече тя. — Аз също. Но нека им угодим. Идвам след теб.

Нейт повдигна скептично вежда, но не възрази, когато двама гвардейци го поведоха по коридора. Хлапето бе яко. Щеше да се оправи. Ерин се опита да не мисли как отнасяха Хайнрих. Скоро щеше отново да види Нейт.

Джордан извади медицинския си пакет.

— Сигурна ли си, че не искаш да отидеш с момчето?

— Шията изглежда по-страшно, отколкото е в действителност — рече тя.

— Изглежда направо страхотно. — Джордан извади напоена със спирт марля. Миризмата вече започваше да втръсва на Ерин.

Тя стисна зъби, когато той се пресегна към нея, но докосванията му бяха леки като перце.

— И какво следва? — Познатите сини очи не се откъсваха от нейните.

Сърцето ѝ се разтуптя.

— Да следва?

— Какво ще направи Батори сега? Къде ще отвори книгата? — Ако се съдеше по начина, по който питаше, той сякаш си мислеше, че тя знае отговора.

Ерин се опита да говори, да не мисли колко близо е той до нея, колко нежно докосва шията ѝ.

— На книгата изобщо не ѝ пука как и къде ще бъде отворена.

— Говориш за нея като за живо същество. — Джордан отмести кичур коса и почисти шията ѝ отстрани, като я галеше от линията на челюстта до ключицата.

Ерин потръпна и размърда крака, за да прикрие реакцията си.

— Питам се дали няма нещо като съзнание, дали някаква част от създателя ѝ не е свързана с нея.

— Съгласен. — Бернар оправи аленото кепе, кацнало на бялата му коса. — Моята интерпретация на пророчеството винаги е била точно такава. И че книгата трябва да се отвори в Рим. Но къде в Рим?

— Ако светата земя е важна за сангвинистите, би трябвало да е важна и за книгата — отговори Ерин, усещайки, че май е на прав път. — Кое е най-святото място в Рим? Гробницата на свети Петър. — Тя се дръпна от Джордан. Трябваше да мисли, а това означаваше да стои по-далеч от топлината и мускусната миризма на тялото му. — Но ако Белиал са искали да отворят книгата там, първо щяха да вземат кръвта на папата и едва след това костите, за да могат да действат на място.

— Звучи логично — съгласи се Джордан. — Защо им е да проникват два пъти — веднъж за костите и втория път, за да отворят книгата?

Зазвъня звънец. Рун и Бернар се спогледаха.

— Какво означава това? — Джордан извади нова марля.

— Швейцарската гвардия е вдигната под тревога — обясни Бернар. — Евакуират туристите от Ватикана.

— Значи Батори не разполага с много време. — На Ерин ѝ се искаше да знае къде точно се намира вещицата. И тогава я осени. — Чакайте! Базиликата. Тя е построена над гробницата на Петър. Най-святата част на най-святата църква в Рим.

Преди още да е завършила изречението, Рун и Бернар изчезнаха като привидения. Двамата тичаха по коридора със свръхестествена скорост. Ако някой ги видеше, нито за миг нямаше да си помисли, че са човешки същества.

Джордан поклати глава.

— Май са се отказали от всякаква потайност. — Той повдигна вежда и протегна ръка към нея. — Какво ще кажеш за още малко тичане?

Тя кимна и му позволи да ѝ помогне да се изправи.

Джордан се затича в тръс, след като взе картечния си пистолет, който Надя бе така добра да донесе от Германия заедно с колта му. Ерин го следваше през просторните коридори на Апостолическия дворец към площада. Никой не се опита да ги спре.

Спуснаха се по стълбището, вземайки по две стъпала наведнъж, и се озоваха в широката зала, водеща към бронзовите врати, които се отваряха към площада.

Отпред двама швейцарски гвардейци в парадните туники и панталони на сини, червени и жълти ивици отвориха вратите за Рун и кардинала.

Джордан ускори темпото, като се мъчеше да ги настигне.

— Ние сме с тях! — извика.