Кървавото евангелие

Облакът прах скриваше по-голямата част от базиликата, но Джордан извади картечния си пистолет изпод палтото си, докато се обръщаше. Стреля веднъж и улучи в рамото един стригой, който тъкмо се подаваше през димната завеса. Създанието отстъпи, но по-бавно, отколкото очакваше Джордан. Движеше се така, сякаш се намираше във вода. Джордан отново насочи оръжието си към него, но не му се искаше да открива огън в базиликата.

Дали всички цивилни бяха успели да излязат?

Не можеше да каже със сигурност заради прахта, но успя да различи зейналата дупка с черната скулптура, стърчаща накриво от нея. Неволно се възхити на уменията на сапьора на неприятеля.

Със свободната си ръка издърпа Ерин да стане и ѝ подаде колта си.

Тя го взе, без да откъсва поглед от ранения стригой.

— Приличат на зашеметени.

— Може би осветената земя ги прави слаби. — Джордан държеше оръжието си насочено напред и готово за стрелба. — Но зашеметени или не, те са ни блокирали и няма как да стигнем до изхода.

— Какво ще правим?

Той я задърпа след себе си.

— Да си намерим някое ъгълче, където никой няма да може да ни излезе в гръб.

Ерин се запъна и посочи димящия кратер в пода.

— Трябва да тръгнем след Батори. Не бива да я оставяме да се измъкне с евангелието.

Джордан въздъхна примирено. Знаеше, че дори да откаже, Ерин ще тръгне след похитителката.

— Ти си шефът.

Тя се усмихна на тона му.

Използвайки пушилката от експлозията като прикритие, двамата достигнаха до апсидата и се озоваха по-близо до дупката. Ерин вървеше на крачка зад Джордан с вдигнат пистолет. Двамата се движеха като екип.

Повечето стригои бяха насочили цялото си внимание към швейцарските гвардейци, които се бяха втурнали в базиликата и стреляха в движение. Липсата на всякаква предпазливост от страна на гвардейците означаваше, че всички цивилни са изведени навън.

„Полезна информация“ — помисли си Джордан.

Двамата с Ерин стигнаха до кратера, без да привличат нежелано внимание към себе си. Целият балдахин беше полегнал като пиян пред тях, с килнат на една страна покрив. От нивото на пода бронзовата структура изглеждаше висока около трийсет метра. Сега навън стърчаха не повече от пет-шест метра, което означаваше дълго спускане надолу в тъмното — и очакващи ги там стригои.

Пушилката отдясно се раздвижи и разкри две фигури в дълги роби.

Рун и кардиналът.

— Махнете тази жена от църквата — нареди Бернар.

— Вие се опитайте да ѝ го кажете — отвърна Джордан.

За да докаже колко невъзможно е да се нарежда каквото и да било на „тази жена“, Ерин скочи от рушащия се мраморен ръб върху бронзовия покрив. Залитна назад и се вкопчи в един от по-малките ангели, държащ корона във вдигнатите си ръце.

Джордан и Рун скочиха едновременно и се приземиха от двете ѝ страни, като посегнаха да я задържат. Кардиналът последва примера им миг по-късно и се озова по-високо на покрива, до сферата с кръста. Изглеждаше подобаващо.

— Ако ще идвате, стойте зад мен — предупреди Рун.

И без да чака отговор, свещеникът се спусна през ръба на покрива.

Джордан хвана рамото на Ерин, преди тя да го последва, и я накара да се обърне към него.

— Веднага щом слезеш през ръба, мини от вътрешната страна на колоните. Използвай ги като щит, ако последва престрелка.

Тя се наведе и го целуна бързо по устните, след което пусна ангела, плъзна се по наклонената бронзова повърхност и изчезна.

Шокиран, с качило се в гърлото сърце, Джордан остана за миг неподвижен, после забърза след нея. Каквото и да станеше, трябваше да я пази.

Стигна до ръба, обърна се по корем, спусна крака и напипа предостатъчно опори. Секунди по-късно светлината горе се отдалечи, а мракът отдолу се надигна към него. Даде си дума, че когато това свърши, ще изкатери най-високата сграда, която може да открие, ще седне на покрива ѝ и цял ден ще се взира в слънцето и ще се наслаждава на свежия ветрец върху лицето си. Но засега се спускаше за пореден път, следвайки русата корона на главата на Ерин. Тя се бе вслушала в съвета му и използваше колоните като прикритие.

Джордан пъхна пръсти в плитките позлатени улеи, украсяващи колоната. Спускаше се бързо, като се надяваше да измине колкото се може повече разстояние, преди да изгуби опора и да падне.

Тъмна сянка с червен оттенък профуча покрай него.

Кардиналът.

— Внимавайте! — извика Бернар, докато го задминаваше. — Врагът е навсякъде!

„Страхотно.“

Секунди по-късно кубинките на Джордан стъпиха на каменния под. Той включи фенерчето, закрепено за картечния му пистолет. От всички страни към него прииждаха черни форми, които се изливаха от тъмните проходи на некропола.

Вдясно забеляза Батори, следвана от огромния си вълк. Двамата достигнаха един ъгъл и изчезнаха в черен тунел.

— Натам! — извика Джордан и посочи.

Рун и кардиналът застанаха във формация, Бернар беше отпред. Джордан зае позиция отляво, като избута Ерин между себе си и Рун. Не беше кой знае какво, но това бе най-безопасното място за нея. Тя вдигна пистолета си и стреля веднъж в мрака.

Джордан се обърна и откри огън с картечния си пистолет.

Тъмна кръв плисна по грубите каменни стени.