Кървавото евангелие

Вдигна колта на Джордан, зареден със сребърни патрони. Стигна до завоя и продължи напред с бавни предпазливи стъпки.

Трясъкът на пистолет я накара да подскочи.

Малко по-нататък видя как Рун скача със свръхестествена скорост покрай масивното туловище на вълка. Дулото на пистолета му димеше. Той се приземи зад чудовището и се хвърли напред в тунела, готов да продължи преследването на Батори, която не се виждаше никаква — и изведнъж рязко спря, обръщайки се невероятно плавно.

Погледът му срещна нейния над вълка. Несъмнено беше чул ударите на сърцето ѝ или беше забелязал движение в сенките, когато тя пристигна с фенерчето си.

Ала не беше единственият, който я бе усетил.

Вълкът рязко се обърна към нея и оголи зъби, готов за скок.

— Ерин, бягай!

Ушите помръднаха към Рун, но звярът не се извърна.

Рун спринтира обратно с вдигнат пистолет и стреля в задницата на чудовището.

Това привлече вниманието му.

С оглушителен вой вълкът се завъртя и с мощен скок се хвърли към Рун. Свещеникът изчезна от погледа на Ерин, закрит от масивното туловище.

Изтрещяха още изстрели.

Ерин насочи колта, но не стреля, тъй като се боеше, че може да улучи Рун със сребърните куршуми.

Тогава вълкът изви врат назад — държеше Рун в челюстите си. Грамадният звяр го тръсна като парцалена кукла. Кръв опръска стените на тунела. Рун изпусна пистолета и се опита да извади ножа си.

Знаейки, че трябва да помогне, Ерин стреля по вълка и го улучи в рамото. Чудовището потръпна, но не обърна внимание на раната. Ерин стреля отново и отново, като се надяваше допълнителните количества сребро да свършат работа. От хълбоците на вълка се разхвърча козина, но той продължи да не ѝ обръща внимание и стовари Рун на земята, стегнал челюсти около врата му.

Сангвинистът не помръдваше.

Ерин се затича напред, когато чу остро изсвирване нататък в тунела.

Батори.

Вълкът пусна Рун, тръсна кървава муцуна и побягна в мрака.

Ерин прибра безполезния пистолет и се втурна напред, приземявайки се на колене до Рун. Кръв пропи джинсите ѝ — но не нейната.

Насочи фенерчето към Рун. Кръвта течеше от двете страни на разкъсаното му гърло. Забълбука от устните му, когато той се опита да заговори.

Тя притисна с длани раните. Студената кръв обля дланите ѝ и процеди между пръстите.

Рун се изкашля и успя да прочисти гърлото си достатъчно, за да заповяда:

— Връщай се.

— След като спреш да кървиш. — Раните бяха толкова дълбоки, че не виждаше как е възможно да спрат да кървят, но после си спомни демонстрацията му в резиденцията на кардинала в Йерусалим.

Рун затвори очи и кървенето от врата му почти спря.

— Добре, Рун, добре. — Ерин посегна за манерката на бедрото му.

— Не е достатъчно...

Манерката се изплъзна от кървавите ѝ пръсти и падна на земята. Ерин я вдигна, избърса длан в джинсите си и завъртя капачката. Направи три опита, преди да успее да я отвори. Върху раните ли трябваше да изсипе съдържанието ѝ? Или да му даде да пие? Помнеше, че Надя първо беше поляла раните му.

Ерин последва примера ѝ.

Рун изстена и като че ли изгуби съзнание.

Ерин хвана рамото му и го разтресе, за да дойде на себе си.

— Кажи ми какво да правя, Рун!

Той бавно отвори очи, но погледът му се плъзна покрай нея към тавана, след което очите му се завъртяха назад в черепа.

В Русия Распутин беше смесил виното с човешка кръв. Сместа като че ли беше помогнала на Рун повече, отколкото само осветеното вино.

Ерин разбра от какво се нуждае той.

Не от вино.

Не и сега.

Рун се нуждаеше от човешка кръв.

Преглътна. Ръката ѝ докосна раните, оставени от нашийника на Батори.

Погледна нататък в тунела. От Батори и вълка нямаше и следа. Ерин знаеше, че никога не би могла да настигне жената. Рун все още оставаше най-добрата надежда за придобиване на евангелието. Ако Батори се измъкнеше от Рим с книгата, светът щеше да бъде променен завинаги.

Но дали беше готова да направи това? Да рискува всичко с вярата, че кръвта ѝ ще излекува Рун? Всяка фибра на научния ѝ ум се бунтуваше срещу тази мисъл.

След като избяга от родителите си, тя бе отказала да се поддава на суеверията, не намираше стойност във вярата като такава. Знаеше много добре какво се бе случило, когато баща ѝ и майка ѝ бяха престанали да мислят логично. Те бяха предоставили съдбата на новородената ѝ сестра Ема в ръцете на един безразличен Бог — и Ема бе умряла заради сляпата им вяра.

Но през последните два дни Ерин беше видяла необикновени неща. Не можеше да ги подмине; не можеше и да ги обясни с помощта на логиката и науката. Но дали беше готова да повери живота си на едно чудо?

Впери поглед в Рун.

Какъв избор имаше?

Дори да беше в състояние да се върне при Бернар и другите сангвинисти и да ги предупреди, Батори щеше да е изчезнала много преди те да дойдат тук.

А Батори не биваше да се измъква с книгата. Залогът за света беше твърде висок и Ерин трябваше да опита всичко — дори силата на вярата си.

Наведе се над Рун и оголи шия, поднасяйки я към студената му уста.

Той не помръдна.

Ерин се пресегна и разчопли с нокти меките корички на гърлото си. Потече кръв. Тя отново допря кървящата си шия до отворените му устни.