Кървавото евангелие

Отпред кардиналът водеше ръкопашна схватка с трима стригои, като демонстрираше забележителна пъргавина.

Но с такова темпо никога нямаше да стигнат тунела.

— Доведох подкрепления — изведнъж се разнесе безплътен глас до ухото му.

Джордан рязко се извърна и се озова пред миловидния очилат брат Леополд. Зад дребната му фигура монаси сангвинисти, общо двайсет на брой, се изсипаха като дъжд от балдахина и се приземиха в кръг около групата на Джордан, включвайки се в битката преди още краката им да са докоснали пода.

Леополд застана до Джордан и побутна очилата си по-високо на носа. Приличаше повече на малко братче, отколкото на неумиращ воин на Христа.

Забелязал по-слабата мишена, един стригой се хвърли от мрака зад дребния учен; проблясъкът на меча бе единственото предупреждение за атаката.

Джордан реагира абсолютно инстинктивно. Вдигна картечния си пистолет и пресрещна острието, като го отби от пътя му към врата на Леополд. Въпреки това оръжието остави кървава линия по раменете на младия сангвинист.

Очите на учения се окръглиха.

Разгневеният стригой се обърна към Джордан. Беше едър чернокож с бледи татуировки и капси, забити в носа и ушите му. Джордан си спомни, че бе виждал този тип в Германия, редом до Батори. Реши, че е нещо като лейтенант на Белиал — което означаваше, че е от организаторите на атаката срещу хората на Джордан в Масада.

Звярът се усмихна, оголвайки зъбите си.

— Назад, Леополд — нареди Джордан, готов да види сметката на кучия син, който не преставаше да се хили.

Очите на младия монах станаха огромни, докато се взираше в Джордан — или по-скоро зад Джордан.

Войникът забеляза движението, отразено в очилата на Леополд.

Рязко се завъртя и бойният му нож се озова в ръката му.

Мършава, подобна на скелет версия на едрия лейтенант се хвърли към него, насочила невъзможно грамадната си паст към гърлото му.

Джордан продължи завъртането си и заби до дръжката посребреното острие между зейналите челюсти.

„Опитай да сдъвчеш това.“

Създанието изрева и подскочи право нагоре като клоун в кутия, изтръгвайки дръжката на ножа от ръката на Джордан. От устата и от тила му бликна кипнала кръв.

Когато се стовари върху камъка, чудовището вече бе мъртво.

Зад Джордан се разнесе яростен крясък.

— Рафик!

Зверски, изпълнени с мъка очи се спряха върху Джордан.

— Боли, а? — изръмжа Джордан. — Кофти е да изгубиш любим.

Едрият стригой се хвърли към него, полетял във въздуха с развято наметало, подобно на някакъв икароп с размерите на човек.

Джордан се отпусна на коляно, вдигна картечния си пистолет и изпразни пълнителя, пълнейки гърдите на чудовището с чисто сребро.

— Това е за хората ми.

Лейтенантът стригой рухна върху камъка с димящо тяло. Беше все още жив и запълзя в агония към набучения Рафик.

Леополд взе изпуснатия меч на чудовището, същото оръжие, което едва не го бе убило, и закрачи към пълзящия стригой.

Създанието почти беше стигнало целта си и протягаше окървавена длан. Пръстите му драпаха към онзи, когото бе нарекъл Рафик, за да го докоснат за последен път.

Без никаква милост Леополд замахна мълниеносно с меча.

Главата на стригоя отлетя от тялото и протегнатата ръка падна безжизнено на земята.

Пръстите замряха, без да стигнат до другия. Двамата си останаха завинаги разделени.

Леополд се обърна, огледа се и се намръщи озадачено.

— Къде изчезнаха всички?

Джордан се завъртя и погледна към мястото, където половин минута по-рано се бе намирала Ерин.

Тя беше изчезнала.

Рун също.

60.

28 октомври, 17:34 ч.

Некрополът под базиликата „Свети Петър “

Ерин се извъртя настрани, когато острието полетя към нея.

В следващия миг се появи Рун. Дръпна я рязко, едва не я вдигна във въздуха, и я помъкна след себе си. Направи бърза крачка напред и съсече гърлото на нападателя, поваляйки го като фиданка.

Ерин се огледа и осъзна, че за момент са останали сами в тунела, по който беше избягала Батори. Погледна назад. Сангвинисти се изсипваха по колоните в некропола, за да се включат в битката под земята.

— Върни се при Джордан, когато е безопасно — рязко, с нетърпящ възражения тон заповяда Рун и кимна назад. — Аз ще се оправя с Батори.

След което се завъртя и изчезна в тъмнината на тунела.

Останала без избор, Ерин се обърна към бойното поле, чу писъците, вдъхна миризмата на кръв. Затърси с поглед в касапницата и откри Джордан. Стоеше с гръб към един от металните пиедестали и стреляше в друг тунел, бълващ стригои.

Цареше пълен хаос, сякаш бе оживяла адска картина на Бош.

Никога не би могла да мине през тази касапница. Дори чудовищата да не успееха да се доберат до нея, щеше да стане жертва на приятелски огън. Обърна се към пустия тунел, в който беше изчезнал Рун. Той изглеждаше най-безопасният избор.

Държеше фенерчето ниско в лявата си ръка, а с дясната опипваше стената, търсейки страничен тунел. Ако стигнеше до пресечка и не можеше да определи накъде е тръгнал Рун, щеше да ѝ се наложи да се върне.

Изстрели проехтяха някъде напред, зад един завой, от който струеше сива светлина.

Ерин забърза натам — и в следващия миг до нея стигна свирепо гърлено ръмжене, което я накара да забави крачка.